Анания Ширакаци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: it:Anania di Shirak |
м Cyrlat: 1 repl; |
||
Ред 17:
Енциклопедистът Ананиа Ширакаци умира около 685 г., като оставя голямо научно наследство. Сред най-важните му трудове са “Космография”, “Теория на календара”, “Аритметика”, аритметични таблици с четирите действия, които са едни от първите в световната математическа литература. Той е и автор на голям брой съчинения с астрономическо, метрическо и метереологическо съдържание – “За въртенето на небето”, “За облаците и значенията”, “За Зодиака”, “За астрономията” и др.
Верен на древната мъдрост, по времето, когато целият цивилизован свят между река Ефрат и Британия все повече потъва във варварството, Ананиа поддържа схващането, че Земята е кръгла. Той приема, че 1 градус от нейния меридиан се равнява на 500 стадия (92,5 км).
Освен математик, астроном и астролог, Ананиа Ширакаци е и географ и историк. От голямо значение за българската история е неговата география “Ашхарацуйц” (букв. “Странопоказател”). Един от ръкописите на тази география е изследван през 1683 г. от французина Сен Мартен, а през 1736 г. географията е издадена и анализирана от англичаните братя Уистън. През 1877 г. кратката редакция на “Ашхарацуйц” е публикувана в успореден староарменски текст и руски превод от петербургския професор Керовбе Патканов (Патканян) под името “Армянская
Малко по-късно обаче в библиотеката на Виенската арменска католическа конгрегация на братята мхитаристи е открит друг ръкопис, който е по-подробен от Паткановия и през 1881 г. той е публикуван под заглавие “Ашхарацуйц на Мовсес Хоренаци с добавки на предците”.
Съчинението на Ширакаци е съставено, като са използвани трудовете на Птолемей, Пап Александрийски и други антични географи. То обаче не е пряка плагиатска компилация, а включва и множество други сведения, актуални за периода V–VII век. Ананиа Ширакаци добавя географски описания на Армения, Задкавказието, Средна Азия, Персия и Месопотамия. Трудът му включва и сведения за икономиката на отделни райони или градове. Счита се, че в основата на сведенията от “Ашхарацуйц”, които нямат паралел в трудовете на античните географи, стои някакво по-ранно и изчезнало вече арменско географско съчинение. Изглежда, подобно на по-късните арабски географи, Ширакаци е ползвал и разказите и преките описания на пътешественици. Наред с това Ананиа Ширакаци е имал достъп и до персийски документи, което личи най-малкото от един пасаж от разширената редакция на “Ашхарацуйц”.
| |||