Сънливцови: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Doko~bgwiki (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Doko~bgwiki (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 18:
'''Сънливците''' (''Gliridae'') са семейство защитени видове [[гризачи]]. Известни са във [[Великобритания]] и [[САЩ]] под популярното название Dormouse, а у нас се наричат съсели. Наименованието си носят от това, че през по-голямата част от годината (от ноември до май) спят зимен сън, изпадайки в [[хибернация]]. В [[Европа]] са разпространени основно три вида: [[обикновен сънливец|обикновен (орехов) сънливец]] (''Glis glis'', Fat Dormouse, Edible Dormouse, Squirrel-tailed Dormouse), [[горски сънливец]] (''Dryomys nitedula'') и [[лешников сънливец]] (''Muscardinus avellanarius''). Обикновеният съсел в Западна Европа се нарича още "тлъст" или "ядлив", тъй като преди да изпадне в зимен сън, затлъстява значително, а "ядлив", или "малка чинчила", защото в древния Рим месото му се е считало за особен деликатес.
 
Сънливците обитават горските и извънселищните райони, където има [[орех]]ови и [[лешник]]ови дървета, с чиито плодове основно се хранят. Консумират също така листа, семена и плодове, като нагризват гроздето и плодовете, причинявайки значителни загуби на производителите.
 
Обикновеният съсел (на снимките) е по-голям. Тялото му е дълго 15-20 см., а заедно с опашката - 30-40 см. Горският сънливец е по-малък - 10-15 см. (с опашката - около 20-30 см.). Лешниковият е най-дребен - 5-10 см., а с опашката - 15-20 см. В главата и тялото големият сънливец наподобава плъх, а малкият - мишка, но опашките им са пухкави, като на котка или катеричка. Окраската на козината по гърба на ореховите сънливци е сребристо-сивкава, на горските - кафеникава с черно-кафяви ивици около очите, слизащи към шията. Лешниковите сънливци са бежово-рижи на цвят.
 
Съселите раждат веднъж, най-много два пъти годишно през юли-август по 4-6 малки, които до петнайсетия ден са слепи и глухи. Гнездят в хралупи на дървета (някои видове и на открито по клоните на храсти и дървета), в тавани на хижи и стопански постройки (главно големият сънливец) и по тази причина са истинска напаст за къщи и вили, разположени в извънселищните райони. Тъй като черепните им кости са с гъвкави стави, те могат да се промъкват през невероятно тесни цепки и да проникват в подпокривните пространства на сградите, където от сухи листа си правят гнезда от сухи листа, към които прибавят стърготини, огризани от гредите и дъските на покрива. Съселите са нощни животни - през деня спят, а нощем са активни, събират орехи и лешници и ги складират в близост до гнездата си. (Могат да се открият до няколко килограма орехи и лешници.)
 
Имат по 4 пръста на предните и по 5 на задните лапи с остри нокти и могат да се катерят по вертикални измазани стени и тавани. Бягат бързо и могат да правят скокове от три и повече метра от клон на клон, подобно на катериците. Много са шумни и не се страхуват от човешкото присътвие (дори позволяват да бъдат фотографирани). [[Плъх]]овете и [[мишка|мишките]] бягат от тях и където има съсели, те не се срещат. Дори котките се страхуват от острите им зъби (виж на долната снимка).
 
Нощем сънливците гризат дъските и гредите на покривите и не реагират на опитите да бъдат сплашвани с удари по тавана. Твърде интелигентни са (особено ореховите), не се улавят в капани и не поемат отрова. Съселите изравят хоросановата замазка около керемидите, прогризват смоляната хартия и дъските на покривите и проникват в таваните. Вредата от тях за човека произхожда, както от смущаването нощем на обитателите на къщите, така и от прогризването на гредите ис опасност от срутване на покрива., Безбез да отбелязвамесе отбелязват щетите от повреждането на гроздовата и плодова реколта.
 
<!-- Еколозите са ги обявявили за защитен вид, но нас има ли кой да ни защити от тях?