Йордан Ковачев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
{{Депутат-България|6в=1|}}
}}
'''Йордан Методиев Ковачев''' е [[поет]], преводач и [[юрист]], както и виден български [[Толстоизъм|толстоист]] предан на идеята за по-справедлив и съвършен свят, вегетарианец, въздържател, читалищен и кооперативен деец, есперантист, основател на Лигата за защита на човешките права. Роден е на [[18 октомври]] [[1895]] г. в гр. [[Пещера]], в семейство на македонски изселници. Баща му е от гр. Белица, Разложко, преселил се рано в Пещера, където създава семейство и работи като съдия. Йордан завършва основно образование в Пещера, гимназия в [[Пловдив]] през 1914 г. През 1919 г. завършва право в София, след което се установява да живее и работи в Пловдив. От 1919 г. е член на БЗНС. Участва в ХV конгрес на БЗНС през 1919 г. Привлечен от идеите на Драгиев за кратко публикува статии във в-к Земеделска правда. Членува в [[БЗНС]] – Врабча, без да участва активно в земеделските разпри. Като кандидат за народен представител 1938 г. е интерниран в [[Несебър]] за да се усоети избирането му. Научил за интернирането му, за него се застъпва Дж. Лансбъри с писмо до цар Борис Трети от 24 март 1938 г. На съюзната конференция – 14/15.10.1944 г. заедно с група гичевисти се приобщават към БЗНС – Ал. Стамболийски, а след една година е сключено и обединението с подписите на [[Димитър Гичев]] и [[Никола Петков]]. Избран е за депутат на Обединената Опозиция в [[6 Велико Народно събрание|VI Велико Народно събрание]] (1946-1949) (участва активно в изработването на проекта за Конституция на Обединената Опозиция). След разтурянето ѝ е затворен в лагера Куциян 01.11.1947-01.05.1948 г. Два пъти е затварян в лагера Белене: 29.04.1951 – 28.04.1952 г. и 11.07.1957-19.12.1958 г. На 25.10.1957 г. група културни дейци, между които акад. [[Людмил Стоянов]] и [[Христо Радевски]] – председател на СБП, правят неуспешна постъпка за освобождаването му от лагера. При всяко арестуване му конфискуват книги и ръкописи, а след всяко „освобождаване” е в неузнаваем вид и с разбито здраве.
 
Адвокат е от 1920 г. Защитава преследваните земеделци и комунисти от 1923 до 1944 г., както и българските толстоисти при отказа им от военна служба. Защитава и подсъдими по политическите процеси на нелегалната БКП (т.нар. есперантско и ученическо дело). Защитник е и на Трифон Кунев и [[Никола Петков|Никола Д. Петков]], но този път вече пред комунистическия съд, за което заплаща с трикратно въдворяване в концентрационните лагери Куциян и Персин. Изявява се като активен поборник за отмяна на смъртното наказание. В-к Стършел публикува редица пасквили, един от които пряко насочен срещу адвоката защитник Й. Ковачев във връзка с процеса на Н. Петков. Лишен е, както и сина му Методи, от правото на адвокатска практика през 1947 г.. Забранен и като писател и публицист, Ковачев се издържа от скромна пенсия и от преводи. Не му разрешават други публикации освен преводи от руски. Така през 1954 г. изд. Народна култура издава „Избрани стихотворения от М.Ю.Лермонтов”, където са поместени 3 стихотворения в негов превод. Здравето му е сериозно влошено, боледува от няколко тежки болести. Умира на 19 февруари 1966 г. На 29 март 1990 г. е реабилитиран с решение на [[9 Народно събрание]].