Йордан Ковачев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
{{Депутат-България|6в=1|}}
}}
'''Йордан Методиев Ковачев''' е [[поет]], преводач и [[юрист]], както и виден български [[Толстоизъм|толстоист]] предан на идеята за по-справедлив и съвършен свят, вегетарианец, въздържател, читалищен и кооперативен деец, есперантист, основател на Лигата за защита на човешките права.
==Биография== Йордан Ковачев е роден на [[18 октомври]] [[1895]] г. в гр. [[Пещера]], в семейство на македонски изселници. Баща му е от гр. Белица, Разложко, преселил се рано в Пещера, където създава семейство и работи като съдия. Йордан завършва основно образование в Пещера, гимназия в [[Пловдив]] през 1914 г. През 1919 г. завършва право в София, след което се установява да живее и работи в Пловдив. ===Политик и общественик=== От 1919 г. е член на БЗНС. Участва в ХV конгрес на БЗНС през 1919 г. Привлечен от идеите на Драгиев за кратко публикува статии във в-к Земеделска правда. Членува в [[БЗНС]] – Врабча, без да участва активно в земеделските разпри. Като кандидат за народен представител 1938 г. е интерниран в [[Несебър]] за да се усоети избирането му. Научил за интернирането му, за него се застъпва Дж. Лансбъри с писмо до цар Борис Трети от 24 март 1938 г. На съюзната конференция – 14/15.10.1944 г. заедно с група гичевисти се приобщават към БЗНС – Ал. Стамболийски, а след една година е сключено и обединението с подписите на [[Димитър Гичев]] и [[Никола Петков]]. Избран е за депутат на Обединената Опозиция в [[6 Велико Народно събрание|VI Велико Народно събрание]] (1946-1949) (участва активно в изработването на проекта за Конституция на Обединената Опозиция). След разтурянето ѝ е затворен в лагера Куциян 01.11.1947-01.05.1948 г. Два пъти е затварян в лагера Белене: 29.04.1951 – 28.04.1952 г. и 11.07.1957-19.12.1958 г. На 25.10.1957 г. група културни дейци, между които акад. [[Людмил Стоянов]] и [[Христо Радевски]] – председател на СБП, правят неуспешна постъпка за освобождаването му от лагера. По искане на Интернационала на борците против войната членът на британския парламент Фенър Брокуей отправя писмо до Президиума на НС. Посланието, подписано от 15 британски парламентаристи гласи: „Ние смело заявяваме, че освобождаването на Ковачев ще издигне името на България в много страни, където делата му са известни...“ При всяко арестуване на Ковачев му конфискуват книги и ръкописи, а след всяко „освобождаване” е в неузнаваем вид и с разбито здраве. Адвокат е от 1920 г. Защитава преследваните земеделци и комунисти от 1923 до 1944 г., както и българските толстоисти при отказа им от военна служба. Защитава и подсъдими по политическите процеси на нелегалната БКП (т.нар. есперантско и ученическо дело). Защитник е и на Трифон Кунев и [[Никола Петков|Никола Д. Петков]], но този път вече пред комунистическия съд, за което заплаща с трикратно въдворяване в концентрационните лагери Куциян и Персин. Изявява се като активен поборник за отмяна на смъртното наказание. В-к Стършел публикува редица пасквили, един от които пряко насочен срещу адвоката защитник Й. Ковачев във връзка с процеса на Н. Петков. Лишен е, както и сина му Методи, от правото на адвокатска практика през 1947 г.. Забранен и като писател и публицист, Ковачев се издържа от скромна пенсия и от преводи. Не му разрешават други публикации освен преводи от руски. Така през 1954 г. изд. Народна култура издава „Избрани стихотворения от М.Ю.Лермонтов”, където са поместени 3 стихотворения в негов превод. Здравето му е сериозно влошено, боледува от няколко тежки болести. Умира на 19 февруари 1966 г. На 29 март 1990 г. е реабилитиран с решение на [[9 Народно събрание]].
===Писател и публицист===
Жени се през 1920 г. за Сийка Влахлиева, студентка по философия, от с. Дъбене, Карловско. Имат две деца Методи и Анка, които завършват право, но поради забрана да работят като адвокати, се насочват в областта на книгоиздаването.▼
Първото му стихотворение „Есенна пролет” е публикувано в 1914 г., а първата му стихосбирка „Моето утро” е издадена 1924 г. Творчеството му се проявява в различни литературни жанрове-поезия, разкази, театър и преводи от руски и френски. Културната общественост го познава като автор на стихове, разкази, легенди, драми, преводи от руски, френски и английски език. Не по-малко плодовита е и публицистичната и журналистическата му дейност. Редактира седмичника „Свобода” 1923-1934 г. – орган на вегетарианското движение, в-к „Нов живот” 1935-1949 г. Сътрудничи в сп. „Възраждане 1918-1934 г., в „Светлоструй”, „Мисъл и воля”, „Мисъл”, „Литературен глас”, „Кавал”, Народно земеделско знаме” и др.
Line 29 ⟶ 33:
[[Картинка:Yordan_Metodiev_Kovachev.jpg|мини|дясно|220п|Йордан Методиев Ковачев]]
''„Има защо да се върви след светлите знамена на духа през всяко време, че страданието за истината, без което няма ни творчество, ни изкуство, има смисъл дори тогава, когато измамната картина на външния живот ни уверява, че вече е свършено с всичко благородно и мило.”'' Йордан Ковачев
Йордан Ковачев е многолика личност. [[Адепт]] на ненасилието той става жертва на [[диктатура]]та на властта в България.
Line 45 ⟶ 48:
Председател е на Пловдивския инициативен комитет в защита на мира и културата.
Участва в дейността на Международния комитет за Индия – 1933 г. и придружава [[Рабиндранат Тагор]] по време на посещението му в България 1926 г.
''„Ако Йордан живееше в държава наполовина голяма колкото Индия, щеше да бъде четири пъти по-популярен от Ганди, защото индиецът бе мистик и агностик, а Ковачев е сангвиник.”'' [[Димитър Гичев]]
''„Йордан Ковачев обича пламенно и с неизказана преданост българския народ, той боготвори въобще човека и е посветил всичките си дарби и сили в тяхна служба. Той е мечтател и борец за един свят съвършен и справедлив, където не ще има място за омразата, злобата и враждата, а човек за човека ще бъде брат и сърцата ще бъдат изпълнени само с безкрайна любов и доброта едно към друго. За тези велики идеи са мечтали и са се борили, както знаем, всички велики реформатори на човечеството, всички благородни умове, всички призвани жреци на истината и себепожертвуванието!”'' Делчо Василев
==Семейство==
▲Жени се през 1920 г. за Сийка Влахлиева, студентка по философия, от с. Дъбене, Карловско. Имат две деца Методи и Анка, които завършват право, но поради забрана да работят като адвокати, се насочват в областта на книгоиздаването.
== Библиография ==
| |||