Джеймс II (Шотландия): Разлика между версии

==Ранни години==

След убийството на [[Джеймс II (Шотландия)|Джеймс I]] от името на малолетния Джеймс II като регент започва да управлява назначеният за целта от шотландския парламент граф Арчибалд Дъглас, пети граф Дъглас. Малко след смъртта на стария крал страната е обхваната от анархия: в стремежа си да заграбят колкото е възможно повече от конфискуваните от покойния крал земи или да се наложат над кралската администрация, шотландските барони отново се вплитат в междуособни войни помежду си. Управлението на малкия Джеймс обаче започва със залавянето и екзекуцията на всички участници в заговора срещу баща му, които правят планове да поставят на престола Уолтър Стюарт. Отново на преден план в политиката излизат едрите магнатски фамилии, сред които най-вече се отличават графовете Дъглас и лордовете на Островите. През този период на политическата сцена излизат и двa малко познати дотогава клана - Ливингстън и Крайтън, които започват да си оспорват властта в страната.

Безпорядъкът се засилва след смъртта на регента през [[1439]] г., когато постът останал овакантен, а в странатя няма човек, способен да прекрати враждата между Ливингстън и Крайтън. Властта необичайно се поделя между граф Уилям Крайтън и сър Александър Ливингстън, който държи малолетния крал в качеството си на командир на замъка Стърлинг. През [[1440]] г. в Единбургския замък става арена на т.н „Черна вечеря“ — екзекутирани са последните представители на рода Дъглас - младия граф Уилям Дъглас и брат му. Коментатори приписват случилото се на родовете Крайтън, Ливингстън и Авондейл, които след екзекуцията на братята Дъглас наследяват овакантената титла „граф на Дъглас“ и огромните й поземлени владения, превръщайки се в най-крупните магнати в Шотландия.

През [[1444]] г. родът Ливингстън, обединили се с новите графове Дъглас, установяват пълен контрол на администрацията, отстранявайки рода Крайтън от власт. Така новите Дъглас запазват властта си до [[1449]] г.