Джеймс IV (Шотландия): Разлика между версии

==Вътрешна политика==

Установяването на силно централизирана кралска властв Шотландия среща пречка в лицето на полунезависимите планински кланове в западната част на страната и на Хебридските острови. Джеймс IV, който по сведения на съвременници владее свободно келтски език и поощрява келтската култура, не след дълго започва последователна политика за ограничаване независимостта на келтските райони в страната. През [[1493]] г. последният лорд на Островите се отрича от властта си под натиска на Джеймс IV и предава на шотландския крал обширните владения на хебридската корона. Джеймс IV предприема няколко похода срещу келтските кланове на запад. В резултат келтските вождове полагат клетва за вярност към краля, построени са множество крепости за кралските гарнизони, непокорните лидери са екзекутирани, а на островите е изпратен шериф и кралски бирници, келтските вождове започнали да отговарят пред краля за престъпления, извършени от членове на техните кланове. Политиката на краля естествено среща съпротива от страна на някои местни келтски водачи. През 1499-1501 г. Джеймс IV поверява грижата за реда във високите части на Шотландия на графовете Аргайл и Хентли. От това се възползват някои келтски вождове, които през [[1501]] г. освобождават последния потомък на лордовете на Островите Доналд Дъф, който в последните 20 години е затворник на граф Аргайл. Бягството на Дъф бележи началото на мощно келтско въстание, обхванало Хебридите и северозападните части на страната. С цената намного усилия, кралската флота и артилерия успява да унищожи главните пунктове на съпротива едва през [[1504]] г., но окончателен край на въстанието е сложен през [[1506]] г. след като Доналд Дъф отново е заловен. Потушаването на келтското въстание от [[1501]]-[[1506]] г. не решава окончателно келтския проблем. Вълненията сред келстките кланове продължават, а графовете Аргайл и Хентли започват да играят все по-важна роля в управлението на страната, на което се дължи временното отслабване на кралската власт в началото на 16 в.

Относно църковната политика в Шотландия, Джеймс IV продължил усилията на предшествениците да освободят Шотландската църква от влиянието на Рим. През [[1492]] г. Джеймс IV фактически узурпира правото на папата да назначава църковните [[прелат]]и и да се меси в делата на църквата в Шотландия. Така, през [[1492]] г. по заповед на краля в Глазгол е учредено ново архиепископство. По-малкият брат на краля - двадесетгодишният херцог на Рос, е назначен за архиепископ на [[Сейнт Андрюс]], а след неговата смърт за архиепископ е назначен единадесетгодишният незаконен син на краля - Александър Стюарт. По този начин цялата всички църковни катедри в Шотландия са подчинени на Джеймс IV, акоето от своя страна концентрира църковните приходи в ръцете на краля. Преходът на църковната власт в ръцете на краля както и разпространението на [[непотизъм|непотизма]] и [[симония]]та рязко намаляват престижа на [[Католическа църква|Католическата църква]] в Шотландия.

 

 

В резултат на засилването на кралската власт в Шотландия при управлението на Джеймс IV парламентът на Шотландия започва да губи предишното си значение — неговото свикване вече не било редовно, а от [[1509]] г. той вече не бил свикван. Вместо парламента заседавал таен съвет при кралския двор. Именно сред близкото обкръжение на краля започнали да се формират основните насоки на вътршната и външната политика. Джеймс IV активно раздава графски титли, с което си осигурява подкрепата на средното дворянство.

==Външна политика==

В началото на управлението на Джеймс IV в отношенията между Англия и Шотландия, юридически намиращи се в състояние на примирие, се появява видимо напрежение — между двете страни съществува необявяна пиратска война по море, а през [[1492]] г. Джеймс IV възобновява алианса с Франция. През [[1496]] г. Джеймс IV окзва подкрепа на претендента за английската корона Пъркин Уорбек, представящ се за спасения по чудо син на крал [[Едуард IV]]. Военните действия в подкрепа на Уорбек обаче не дават резултат. Това обаче не обезкуражава Джеймс IV. Невъзможността на [[Хенри VII]] да предприеме ответни мерки срещу шотландците създават у Джеймс IV опасна излюзия за силата на шотландското оръжие, което в края на управлението на Джеймc IV оказва пагубно влияние върху страната.