'''Ерминиите''' са ръкописни напътствия и описания на техниката и иконографията на църковното изкуство на възрожденските български [[зограф]]и. БългарскатаГръцката дума „ерминия“ означава „обяснение, напътствие, описание“. Терминът „ерминия“, за разлика от руското „подлинник“, е приет най-късно ок. 1810 г. от български зографи, които първи са превели прочутата ''Ερμηνεία της ζωγραφικής τέχνης'' на гръцкия йеромонах [[Дионисий от Фурна]]. Тя е била написана на [[Атон]] през 1730-1733 г. като компилация на по-стари анонимни произведения. По същото време [[Христофор Жефарович]] пише своята оригинална ерминия на гръцки език, която е дошла до нас само в два по-късни преписа (в Букурещ и София) и е издадена, както и техниката на иконописта, съдържаща се в седем познати български ерминии, едва през 2004 г. в немски превод. Компилативната ерминия на зографите [[Захарий Петрович]] от Самоков (1834-1838) и пьрвата ерминия на [[Дичо Зограф]] (1835-1839 г.), едно съвсем оригинално произведение, са издадени почти изцяло на осъвременен български език през 1976 г. Ерминията на Дионисий е най-известна в света, което се дължи на нейния ранен превод на френски език (1845 г.). Следват преводи на немски — 1855 г., на руски — 1868 г. и след това на много езици. За зографските ерминии, особенно за Дионисиевата ерминия, има множество научни публикации.
