Косовско-моравски говор: Разлика между версии

'''Косовско-моравският говор''' или '''Косовско-ресавският говор''', среща се и като '''Косово-моравски говор''' или '''Косово-ресавски говор''', също и като '''Левачки говор''', е крайно западно [[наречие]] на [[български език|българския език]]. Наречието е най-често определяно (класифицирано) като [[преходни говори|преходен говор]] между български и [[сръбски]], но по своите основни и съществени характеристики от [[фонетика|фонетично]], [[морфология|морфологично]], [[синтаксис|синтактично]], [[суфикс]]ично и [[слово|словно]] естество ([[речник|речник]]ов [[фонд]]), наречието е българско, и е част от българската езикова територия. <ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Резултати от моите изследвания на моравските говори през 1916 - 1917 година|year= 1917/1918 |publisher= Държавна печатница, София}}</ref><ref>{{cite book |last= Цонев |first= Беньо |authorlink= Беньо Цонев |title= Произход, име и език на моравците|year= 1918 |publisher= Държавна печатница, София, 84 стр.}}</ref><ref>{{cite book |last= Институт |first= за български език |authorlink= Институт за български език |title= Единството на българския език в миналото и днес |year= 1978 |publisher= БАН }}</ref><ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= История на българския език |year= 1919-1937 |publisher= Том І-ІІІIII }}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= За пограничните говори в Източна Сърбия (1904)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= Сръбски или български се говори между Искър и Морава (1908)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Младенов |first= Стефан |authorlink= Стефан Младенов |title= К вопросу о границе между болгарским и сербским языком. Руский филологический вестник. (1914)/Избрани произведения|year= 1992 |publisher= Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1}}</ref><ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= Българска сбирка}}</ref><ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Значението на моравското или ресавското наречие за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров |year= 1898 |publisher= Български преглед, година V, книга І, стр. 121-127}}</ref>

# употребата на член (постепенопостепенно отпада на северозапад)

# изговора на ''ъ'' и ''ь'' е тъмен, като на северозапад постепенопостепенно се изяснява в ''а''

Самоопределянето на разговорния език като ''нашинско наречие'' (с изрази като: ''я ти вревим по нашински'' и ''он си говори по нашки''), среща сериозна съпротива у официозната сръбска (преди югославска) държавна езикова политика. Тази констатация, характерна и за говора на [[горани]]те, кара [[сърби]]те да намират и наричат косово-моравския говор за ''селjачкиселјачки'', което е анахронизъм, т.к. езика търпи развитие от синтетичност към аналитичност, а не обратното. Населението което общува на косово-моравски говор е известно като [[шопи|шопско]] и [[торлаци|торлашко]] и няма общо според езиковедите и диалектолозите със старото моравско население, известно от [[История на България|българската история]] като ''моравско'' - по [[славянски племена|славянското племе]] [[моравяни]] или ''моравци''. Това е така, защото по време на [[Османско робство|османското робство]] земите по сегашното косовско-моравско наречие са разнебитени, а след [[Карпошово въстание|Карпошово]]то и [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]], на територията на говорния ареал на косовско-моравското наречие се заселват преселници от южните и източни български предели.

В тематичното си изследване (базирано основно върху проучванията от книгата на Александър Белич, озаглавена на сръбски ''"ДиjалектиДијалекти источне и jужнејужне СрбиjеСрбије"'', Београд, 1905, издание на [[САНУ]]), Беньо Цонев намира на основата на богат фактологичен материал наречието за българско (теренни проучвания, както и стари ръкописи и надписи, пословици, поговорки, разкази, песни и други народни умотворения). Сравнителния езиков анализ базиран върху трите фундаментални разлики между български и сръбски (фонетични, морфологични и синтактични), показва и отнася косовско-моравския говор към българския език. Цонев подчертава, че е невъзможно едно погранично наречие да не търпи влиянието на другия съседен език (особено и предвид родството на [[славянски език|славянските езици]]), т.к. то чисто географски се намира до него, влизайки в общение с езика на съседния [[народ]].