Георги Димитров (ескадрен миноносец): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 41:
Още през 1949 г., след проведените държавни изпитания в състава на флота, е решено „Озорной“ да бъде предаден на [[Народна република България|България]]. На 21 август 1949 г. с кораба „Н. Й. Вапцаров“ в Севастопол пристигат 100 български моряци, старшини и офицери, които се качват на борда на ескадрения миноносец на 24 август. Първоначално за капитан е определен кап. Кукенски, но е заменен от [[капитан II ранг]] [[Иван Добрев]]. След обучението на екипажа, на [[20 февруари]] [[1950]] г. капитан Иван Добрев официално приема кораба. На 23 февруари ескадреният миноносец пристига във [[Варна]], където приема името „[[Георги Димитров]]“. Официално е зачислен в състава на българските ВМС на [[18 април]] [[1950]] г.
 
„Георги Димитров“ е първият български боен кораб, който напуска [[акватория]]та на [[Черно море]]. През 1957 на борда му правителствена делегация, начело с [[Антон Югов]] прави официално посещение в [[Албания]]. Походът е командван от командващия флота [[контраадмирал]] [[Бранимир Орманов]]<ref>Илия Тодоров. Разрушителят Георги Димитров. в-к „Военноморски преглед“ 2/1999, стр. 7.</ref>. През 1958 - 1959 г. корабът осъществява щурмански походи по маршрутите Варна–[[Одеса]] и [[Констанца]]-Одеса. Предвижда се през 1961 г. „Георги Димитров“ да бъде ремонтиран и модернизиран, но СъвенсткияСъветския съюз отказва ремонта и на [[30 септември]] [[1960]] г. корабът осъществява последното си плаване в качеството си на учебен кораб на [[Висше военноморско училище - Варна|Военноморското училище]], след което е бракуван. Разоръженият корпус на кораба е изведен във [[Варненско езеро|Варненското езеро]], където потъва при буря през 1963 г.
 
== Източници ==