Кирил Боянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 2332218 на 91.148.143.144 (б.) |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
Научната дейност си Кирил Боянов започва през 1960 г. като научен сътрудник в Института по математика с Изчислителен център при БАН (ИМ с ИЦ). Защитава кандидатска дисертация в областта на изчислителната техника в [[:ru:Санкт-Петербургский государственный электротехнический университет|Санкт Петербургския електротехнически институт]] (1966), а през [[1975]] г. получава и научната степен „[[доктор на науките|доктор на техническите науки]]”.
Става ръководител на секция в ЦИИТ (Централен институт по изчислителна техника), а по-късно и ръководител направление “Микрокомпютри и микропроцесорни системи” (1969-1982). Едновременно работи по съвместителство в Института по математика с ИЦ на БАН отначало като ръководител лаборатория “Крайни автомати”, а от 1985 г. като ръководител сектор “Компютърни системи и мрежи”. Старши научен сътрудник I ст. към ИМ с ИЦ и към ЦИИТ става през 1982 г. Назначен е за директор на Института по микропроцесорна техника и за главен конструктор на България по персонални компютри (1986). От 1985 г. ръководи по съвместителство и Базовата лаборатория по “Разпределени изчислителни системи и мрежи от изчислителни машини” към Координационния център по информатика и изчислителна техника ([[Институт по паралелна обработка на информацията|КЦИИТ]]) на БАН, а през периода 1993-1996 г. изпълнява и длъжността директор на този център. Два мандата е директор на Института по паралелна обработка на информацията (1992-1996; 2004-) – едно от основните звена на БАН в направление „Математически науки”.
През [[1989]] г. е избран за чл.-кореспондент на [[БАН]], а през 2003 г. – за действителен член (академик) на БАН. От 1996 г. е член на борда на директорите на [http://www.icccgovernors.org/iccc/iccc_council.html Международния съюз за компютърни комуникации].
| |||