Спасеният език: Разлика между версии

''''''"Спасеният език"'''''' (на немски Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend) е първапърви книгатом от [[автобиография|автобиографична]] поредица на австрийския писател от еврейски произход [[Елиас Канети]] (1905-1994), публикуванапубликуван през [[1977]] г.

[[Елиас Канети]] получава [[Нобелова награда]] за [[литература]] през [[1981]] г. за книгатацялостното си '''''Спасенияттворчество, след като публикува книгата език'''„Спасеният език“'', разказваща за неговото детство. Основната мисъл е тази за превода от езика на детството на езика на настоящето, от езика на преживяванията и вълненията на езика на логоса и рационалното. Канети потвърждава тезата, че когато един човек твърде рано напусне родното си място, запомня повече елементи и събития, отколкото ако беше останал там още дълго време. Може би за самата еврейска душа характерно е търсенето и съхраняването на времето — [[Марсел Пруст]], [[Анри Бергсон]] са добри примери за това. От значение е и описанието, което той прави на родния си град [[Русе]] (наричан от него Русчук), както и на българите. Книгата се състои от пет части - ''Русе'' (1905-1911), ''[[Манчестър]]'' (1911-1913), ''[[Виена]]'' (1913-1916), ''[[Цюрих]]-Шойхцерщрасе'' (1916-1919), ''Цюрих-Тифенбрунен'' (1919-1921).

=== ПреселванеПреселването ===

В края на главата за Русе Канети описва две неприятни случки с по-голямата си братовчедка Лаурика, на която той веднъж се подиграл, че не може да чете добре, а тя от своя страна не му давала да погледне нейните тетрадки. Елиас грабнал веднъж брадвата и тръгнал да убива (по думите му) Лаурика. Така и го намерили, докато викал и търчал с брадвата из двора. Лаурика му го върнала по-късно, като го бутнала в казан с гореща вода. Малкият Канети се разминал на косъм от смъртта - причината да оздравее, както смята той, е появата на баща му, който бил заминал за [[Манчестър]] да урежда преселването им. Семейството решило да напусне Русе, от една страна заради тираничното отношение на дядо Канети, а от друга — заради ориенталщината в града. Дядо Канети ги проклина пред всички, и може би клетвата достига до бащата на Елиас, защото през [[1912]] г. той умира от сърдечен удар, прочитайки във вестника за началото на [[Балканската война]]. Канети разказва и друга версия за причината на тази смърт — вероятна извънбрачна връзка на майка му. Така или иначе, в Манчестър той забравя българския език, научава [[английски]] и [[немски]] и в съзнанието му остават само спомени от едно може би изгубено детство.