Спасеният език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Darldarl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Darldarl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
''''''"Спасеният език"'''''' (на немски Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend) е първапърви книгатом от [[автобиография|автобиографична]] поредица на австрийския писател от еврейски произход [[Елиас Канети]] (1905-1994), публикуванапубликуван през [[1977]] г.
<ref>Канети, Елиас "Спасеният език". Превод от немски Елисавета Кузманова, изд. "Народна култура", София, 1981 г.</ref>
 
[[Елиас Канети]] получава [[Нобелова награда]] за [[литература]] през [[1981]] г. за книгатацялостното си '''''Спасенияттворчество, след като публикува книгата език'''„Спасеният език“'', разказваща за неговото детство. Основната мисъл е тази за превода от езика на детството на езика на настоящето, от езика на преживяванията и вълненията на езика на логоса и рационалното. Канети потвърждава тезата, че когато един човек твърде рано напусне родното си място, запомня повече елементи и събития, отколкото ако беше останал там още дълго време. Може би за самата еврейска душа характерно е търсенето и съхраняването на времето&nbsp;— [[Марсел Пруст]], [[Анри Бергсон]] са добри примери за това. От значение е и описанието, което той прави на родния си град [[Русе]] (наричан от него Русчук), както и на българите. Книгата се състои от пет части - ''Русе'' (1905-1911), ''[[Манчестър]]'' (1911-1913), ''[[Виена]]'' (1913-1916), ''[[Цюрих]]-Шойхцерщрасе'' (1916-1919), ''Цюрих-Тифенбрунен'' (1919-1921).
 
== Русчук ==
Line 21 ⟶ 22:
Ето как описва Канети и разказа на майка си за убийството в квартала: ''"Недалеч от нас бяха къщите на заможните турци. Познаваха се по тесните решетки на прозорците, сложени да пазят жените. Първото убийство, за което чух в живота си, беше убийство от ревност, извършено от един турчин. На отиване към дядо Ардити минавахме с мама покрай една такава къща, тя ми показваше високо горе решетките и казваше, че там горе стояла туркинята и погледнала към българин, който минавал по улицата. Тогава дошъл турчинът&nbsp;— мъжът и&#768; - и я пробол с нож. Не мисля, че по-рано действително съм схващал какво е мъртвец, но по време на тази разходка го усетих, хванал ръката на мама. Попитах я дали туркинята, която бяха намерили на пода в локва кръв, никога вече не е станала. "Никога! - извика тя&nbsp;— Никога! Тя била мъртва! Разбираш ли!"''
 
=== ПреселванеПреселването ===
В края на главата за Русе Канети описва две неприятни случки с по-голямата си братовчедка Лаурика, на която той веднъж се подиграл, че не може да чете добре, а тя от своя страна не му давала да погледне нейните тетрадки. Елиас грабнал веднъж брадвата и тръгнал да убива (по думите му) Лаурика. Така и го намерили, докато викал и търчал с брадвата из двора. Лаурика му го върнала по-късно, като го бутнала в казан с гореща вода. Малкият Канети се разминал на косъм от смъртта - причината да оздравее, както смята той, е появата на баща му, който бил заминал за [[Манчестър]] да урежда преселването им. Семейството решило да напусне Русе, от една страна заради тираничното отношение на дядо Канети, а от друга&nbsp;— заради ориенталщината в града. Дядо Канети ги проклина пред всички, и може би клетвата достига до бащата на Елиас, защото през [[1912]] г. той умира от сърдечен удар, прочитайки във вестника за началото на [[Балканската война]]. Канети разказва и друга версия за причината на тази смърт&nbsp;— вероятна извънбрачна връзка на майка му. Така или иначе, в Манчестър той забравя българския език, научава [[английски]] и [[немски]] и в съзнанието му остават само спомени от едно може би изгубено детство.
 
=== Отново в Русчук ===
През [[1915]] г. Канети пътува до България с майка си, посещава Русе и [[Варна]]. Майка му дори изрича думите: ''„Така е тук. Една благословена страна. И това е култура, никой не трябва да се срамува, че се е родил тук.“'' След един валеж във Варна обаче тя се ядосва, защото файтонът им затъва в дупки, и изрича: ''„Същите улици както и по-рано. Това е ориенталщина. Тези хора никога няма да научат нещо“.''
 
== Бележки ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
 
* [[Венцеслав Константинов]]: [http://amb.cult.bg/web/WWW/VKonstantinov/delit/betrachtungen/bulgar/canetti.htm ''Зрелостта като младост''], "Народна култура", 1981
 
 
 
[[Категория:История на Русе]]
[[Категория:Исторически книги]]
[[Категория:Биографични романи]]
 
[[de:Die gerettete Zunge]]