Черни клобуки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м RomanNr: 4 repl; Grammar: 1;
Ред 1:
'''Черните клобуки''', '''черните клобуци''' или '''черните шапки''' ({{lang-ru|Чёрные клобуки}}, {{lang-uk|Чорні клобуки}}, [[Тюркски езици|тюркски]]: ''каракалпаки'', черни шапки) са група тюркоезични номадски или полуномадски племена, предимно [[узи]], които населяват земите на юг от руските княжества през [[12 век|ХІІXII]] и началото на [[13 век|ХІІІXIII век]]. Като васали на киевските князе черните клобуки участват в руските междуособици от този период и образуват съществена част от кавалерията на киевската армия.
 
За пръв път терминът "черни клобуки" се появява в [[Ипатиевска летопис|Ипатиевската летопис]] в [[1146]] година, а за последен - в 1193 година. Според летописталетописа в състава на черните клобуки влизат [[узи|торки]], [[печенеги]], берендеи и ковуи, както и турпеи (споменати в 1150 г.) и каепичи (1160 г.).{{източник|}} Някои автори смятат, че в състава на черните клобуци са влизали и [[кумани]].<ref>[http://vlalut.narod.ru/5.html Луценко, Владимир. Тюркский фактор в истории и этногенезе украинцев и их предков]</ref> Последното споменаване на тюркски васали на киевските князе се отнася към 1235 година и засяга торките.{{източник|}}
 
След настаняването си по руската граница черните шапки се превръщат в полуоседнало население<ref>[http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_2_1.htm Златарски, Васил. История на българската държава през срѣднитѣ вѣкове, Томъ II. България под византийско владичество (1018—1187), София 1934, с. 184]</ref> и са [[християнство|християнизирани]].<ref>Мутафчиев, Петър. Мнимото преселение на селджушки турци в Добруджа през ХІІІXIII век, в: Мутафчиев, Петър. Избрани произведения, т. ІІII, София 1973, с. 708</ref>
 
Черните клобуки са важен фактор във военно отношение, който взима участие във войните на киевските князе с другите руски държави и с външните врагове, каквито са [[кумани|куманите]] и [[татари|татарите]]. Военните сили на киевските князе, според Ипатиевската летопис, се състоят от три части - киевските граждани, черните клобуки и княжеската дружина. В политически план черните клобуки също са от значение за Киевското княжество. Заедно с болярите те взимат решение при избора на новите князе. За важната роля на тези племена през ХІІXII век свидетелствува нееднократно повтарящият се в летописите израз „''цялата земя руска и черните клобуки''“.{{източник|}}
 
Персийският историк Рашид-ад-дин (ХІІІXIII-ХІVXIV век), описвайки татаро-монголското нашествие в Русия през [[1240]] г., пише: „''Князете Бату и неговите братя, Кадан, Бури и Бучек потеглили на поход в страната на русите и на народа на черните шапки и за 9 дни превзели града на русите, наречен Манкеран (Киев)''“<ref>Сборник материалов, относящихся к истории Золотой Орды т. II Москва, Ленинград, 1941, с. 37</ref>
 
След татарските завоевания в Източна Европа и военния разгром на черните клобуки, част от тях е включена във военно-аристократическата структура на улуса на [[Джучи]].{{източник|}} Друга част остава в руските земи и впоследствие е асимилирана. Съществува теза, която свързва произхода на [[гагаузи|гагаузите]] с племената на черните шапки.<ref>Мошков, В.А. Турецкие племена на Балканском полуострове, Известия Русского историческаго общества, т. 40, Санкт-Петербург 1905, с.407-409. Тази теза е оборена от Петър Мутафчиев, виж Мутафчиев, Петър. Пос. съч, с. 707-708</ref>