През късната есен на 1095 г. походът на [[Пиер Отшелника]]<ref>Наричан от византийците ''Качулатия Петър.''</ref> и [[Готие Голтака]]<ref>Псевдонимът е некоректен, но определено е придобил историческа известност за френския благородник Готие от Санз Авоар (на френски ''"безпаричен"'')</ref> достига не без пpоизшествияпроизшествия пред стените на Константинопол. Изненадан от масовата кръстоносна реакция на Запада и притеснен от неорганизираната поклонническа тълпа в близост до столицата му, [[Алексий I Комнин]] все пак решава да посъветва водачите ѝ да не бързат и да изчакат на място останалата редовна войска на [[барон]]ите. Недисциплинирани и самоуверени поради броя си, кръстоносците на Пиер и Готие грабят и безчинстват в Константинополска Тракия. В крайна сметка в началото на 1096 г. Алексий ги пропуска в Азия въпреки несъгласието на Пиер и ги разквартирува в замъкът [[Витиния и Понт|Кивотос]] недалеч от Никомедия. Попаднали в близост до омразния [[Сунити|сунитски]] враг разбойниците и простолюдието на Готие се нахвърлят на [[селджуки|селджукските]] селища. Френските и германските кръстоносци обаче вече са в конфликт, който води до временното оттегляне на Пиер Пустинника. 6000 германци - ''[[лангобарди]] и [[алемани]]'', в т.ч. 200 конни [[рицар]]и под ръководството на рицаря-авантюрист Райналд провеждат серия грабителски атаки на турска територия. При една от тях е зает замъкът [[Обсада на Ксеригордон|Ксеригордон]], като малкия му турски гарнизон е разбит без усилие.
