Спасеният език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
''''''"Спасеният език. Историята на една младост"'''''' (на немски ''Die gerettete Zunge. Geschichte einer Jugend'') е първи том от [[автобиография|автобиографична]] поредица на австрийския писател от еврейски произход [[Елиас Канети]] (1905-1994), публикуван през [[1977]] г.
<ref>Канети, Елиас "Спасеният език". Превод от немски Елисавета Кузманова, изд. "Народна култура", София, 1981 г.</ref> Другите два тома са ''"Факел в ухото"'' (1980) и ''"Игра с очи"'' (1985).
Елиас Канети получава [[Нобелова награда за литература]] през [[1981]]
== Русчук ==
[[Картинка:Elias Canettis fødested.JPG|thumb|
Канети започва спомените си с думите: ''"Русчук, в долното течение на [[Дунав]]а, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в [[България]], давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика"''. Родителите му са образовани хора, завършили във Виена и дори участвали в представленията на русенския театър, който по това време е любителски. Майка му е от рода Ардети, а баща му - от рода Канети, идващ от [[Истанбул]]. Предшествениците им през [[1492]] г. биват изгонени от [[Испания]] и се заселват в [[Османската империя]], за която Канети пише, че се отнасяла към евреите по-добре, отколкото към християните. В резултат на това повечето евреи продължавали да бъдат турски поданици. Спомените на Канети от Русе не са много, но са впечатляващи — разказ за убийство от ревност, за [[Халеевата комета]], за пожар, за една детска закачка, можеща да има фатални последици. Той споделя: ''"Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило в Русчук"''.
=== Масите ===
Първите му спомени присъстват ярко в негови произведения, вълнуват го темите за масите от хора и за смъртта. Канети казва по този въпрос: ''"Има много малко лошо, което не бих могъл да кажа за човека и човечеството. И все пак аз така се гордея с него, че истински мразя само само неговия враг, смъртта"''. До края на живота си той остава непримирим враг на идеята, че
=== Страхът ===
Ред 25:
=== Преселването ===
Семейството решило да напусне Русе, от една страна заради тираничното отношение на дядо Канети, а от друга — заради ориенталщината в града. Дядо Канети ги проклина пред всички, и може би клетвата достига до бащата на Елиас, защото през [[1912]] г. той умира от сърдечен удар, прочитайки във вестника за
=== Отново в Русчук ===
|