Северногермански езици: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Aluminium44 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 58:
[[uk:Скандинавські мови]]
[[zh:北日耳曼语支]]
 
Северногерманските или скандинавски езици съставляват един от трите клона [[германски езици]], под-семейството на [[индоевропейските езици]], заедно със западногерманските и вече изчезналите [[източногермански езици]]. Понякога езиците от тази група са наричани „[[нордически]] езици”.
Терминът „северногермански езици” се използва предимно в сравнително-историческият метод в лингвистиката, докато терминът „[[скандинавски езици]]” е по-общоприет и се използва във всекидневната реч.
Приблизително 20 милиона души от северните страни са със скандинавски майчин език, включително и шведското малцинство във Финландия. Езици, принадлежащи на северногерманската езикова група се говорят и в [[Гренландия]], както и от някои имигрантски групи в северна Америка и Австралия.
 
 
== История ==
Около 3 век пр.Хр. вече има доказателства, под формата на [[руни]]ческо писмо, за разграничението на северногерманските езици от другите германски езици. От [[староскандинавския]] (3 – 7 в.) и [[старонорвежки]]я (7 – 14 в.) езици, северногерманските езици се развиват към две подгрупи – източни скандинавски езици (датски и шведски) и западни скандинавски езици (норвежки, фарьорски и исландски). Скандинавските заселници са наложили старонорвежкия в [[Исландия]] и [[Фарьорските острови]] към 9 век. От всички скандинавски езици исландския е най-близък до старонорвежкия. Друг език, развил се на базата на старонорвежкия е т.нар. норнски език, който бил наложен през 9 в. от викингите в Оркни и Шетланд и замира около 18в.
През средновековието (до 13 в. в [[Швеция]] и Исландия), хората говорещи скандинавски езици са се разбирали един друг и са наричали този общ език „датски” (виж „старонорвежки”). До 16 в. шведите и датчаните са говорили един език (вж ''[[A Description of the Northern Peoples]]'').
От друга страна, по същото време, на синтактична основа започват да се разграничават островните (Исландия и Фарьорските острови) и континенталните (Дания, Швеция и Норвегия) скандинавски езици.
При разделянето на скандинавските езици на източна и западна езикови групи, западната попада под силно влияние на северногерманския диалект (нисконемски) по времето на Лигата на [[Ханза]]та (12 – 17 в.).
В наши дни скандинавските езици са силно повлияни от [[английски]]я език. Проучване през 2005 год. показва, че броят чуждици, навлезли от английски е нараснал 2 пъти за последните 30 години и вече представлява 1,2% от речта.
 
 
== Класификация ==
 
Освен географското разграничение на скандинавските езици (континентални и островни) , съществува и раграничението, базирано на тяхната степен на взаимноразбираемост. В следствие на дългата политическа обединеност на [[Норвегия]] и Дания, норвежкия език е бил почти идентичен с датския до норвежката правописна реформа през 1907 год. От друга страна, в датския език се забелязва отдалечаване на устната от писмената му форма, което води до голяма прилика с норвежкия в писмена форма и значителни разлики при устната реч.
Най-ниска степен на взаимноразбираемост има при устния датски и шведски езици. Понякога, на шега се казва, че норвежкия език е „датски с шведско произношение”.