Зингшпил: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: pt:Singspiel |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Зингшпил''' (от [[немски език|немски]] ''Singspiel'', „песен-игра“) е вид [[музика|музикална]] [[драма]] от типа на [[оперета]]та, която се смята за предшественица на немската [[романтизъм|романтична]] [[опера]].
Поради икономическата и политическата изостаналост на Германия през 18в. класовата борба в тази страна няма такъв остър характер както във Франция. Това се отразява и в областта на изкуството, в борбата на художествените идеи и направленията. Но и в Германия около 70-те години възниква полемика по въпросите та театъра и драматургията. ПРедставител и возач на придворната условно-класическа естетика, който се нахвърля яростно срещу “низкото” от негово гледище народно, демократично изкуство, е Готшед. Противоположна позиция заема Лесинг, койно в естетическите си трудове излиза в защита на напредничавото, демократично направление в театъра, включително и в защита на зингшпила.
Думата “зингшпил” означава пеен с игра и тази националнонемска радновидност на комичната опера възникна от драматургическя спектакъл с пеене. Зараждането на зингшпила като определен музикално – театрален жанр е свързано с влиянието на английската “просешка опера”. В 1743г. в Берлин е поставена в немски предов авглийската музикална комедия “Дяволът на свобода”, принадлежаща към жанра “просяшка опера”. В 1752г. в Лайпциг същата пиеса била изпълнена с нова музика от Йохан Щандфус. Може би той не е съчинявал музиката, а е използумал известни мелодии, популярни в градския бит на Германия. Това е началото на историята на германския зингшпил.
Разцветът на този жанр е свързан с дейността на поена Кристиан Вайсе (1726-1804) и композитора Йохан Адам Хилер (1728-1804), които са си сътрудничили. Хилер изиграва важна роля не само като автор на цингшпили, но и като обществено – музикален деец и организатор: той е издател на седмично музикално списание, критик, един от основателите и диригент на знаменитите симфонични концерти на Gewandhaus в Лайпциг.
Първият зингшпил на Хилер и Вайсе същият този “Дяволът на свобода”, но преработен и съпроводен с нова музика. Най-хубавите зингшпили на същите автори са “Лотхен в двореца” и “Лов”.
В германските зингшпили липсват комедийната острота и боевият дух на френската комична опера; в тях преобладава бюргерска патриархално – идилична атмосфера – нещо типично за условията на обществен застой в изостаналата провинциална Германия. Характерни герои са: скромната девойка, често селянка, нейният годеник, добрите мили селски жители. Както в италинската opera buffa и във френската комична опера, в зингшпилите добродетелите на обикновените хора от народа понякога се противипоставят на порочните нрави на придворната аристокрация. Но тук това противопоставяне не стига до остро социалон изобличаване. Представителите на властта винаги са идеализирани. Така в “Лов” на Хилер се изобразява добрият крал, който помага на пострадалите Анхен и нейния годеник Кристел да се оженят и наказва злия похитител на анхен – граф Шметерлинг.
Музиката на германския зингшпил се състои от няколко прости песни в к,плетна форма с квадратна периодичност и отчетливи каденци, които се редуват с разговорна реч. Едни от тях носят по-нежна лирика, други са танцови. Съпроводът е примитивен, а понякога едва набелязан.
След Хилер в областта на германския зингшпил работят учителят на Бетовен К. Г. Нефе (1748 – 1798), чехът Иржи Бенда (1722 – 1795),
А. Щвайцер (1735 – 1787) и други. Всички те следват главно традициите на зингшпилите на Хилер, като разширявят до известна степен рамките на този жанр.
От германския зингшпил се обособява песента, оформила се в условията та темската музикална култура от 18 и началото на 19в. като самостоятелен жанр. Тя получава начало в така наречената “берлинска школа”, представена с имената на И.А. Шулц (1747-1800), К.Ф. Целтер (1758 – 1832), И.Ф. Райхард (1752 – 1814) и други. Те са използвали най-често простите к,плетни песни със скромен съпровод, които леко навлизат в бита и придобиват голяма поплярност. Привърженик на зингшпила и песента е бил Гьоте, по чиито стихотворения композиторите от берлинската школа са създали много песни. Той е написал също и няколко текста за зингшпили – между тях “Рибарката”, откъдето е известана балада “Горският цар”.
Друг вид зингшпил се създава във Виена в края на 70-те години. За разлика от Северна Германия, която живеела обособен провинциален живот, Виена е своебразен интернационален център – нещо, което се отразява на нейния музикално – тетрален бит. В предградията на виена се поставят австрийски народни комедии, в градския театър – италиански comedia del arte. Наред с италианските opera seria там се играят и френски комични опери. Именно под тези кръстосани въздействия, но върху основата на традициите на австрийския наподен театър се формира виенският зингшпил. Засилването на националното самосъзнание в демократичните среди на австрийското общество заставаят императора Йосиф II да обяви виенския градски театър за национален и държавен; той е покровителствувал също така театъра на “Националния зингшпил”, който е открит през 1778 г. с постановка на едноактната опера на И. Умлауф “Рудокопачи”.
От тези години започва историята на виенския зингшпил. След четири години, през 1782 г., във Виена се поставя гениалният зингшпил на В.А.Моцарт “Отвличане от сарая”, а в 1786 г. – зингшпилът на Дитерсдорф “Лекар и аптекар”. В 90-те години се появяват зингшпили с приказно – фантастични сюжети (“Вълшебната флейта” на Моцарт, “Дяволска мелница” на Венцел Мюлер). Както северногерманският, така и виенският зингшпил се състои от музикални номера, които се ред,ват с разговорна реч. Но в него има повече професионализъм. Докато северногерманският зингшпил почти винаги се ограничава с песенно – куплетни форми, във виенския, донякъде под влияние на италианската и френската опера наред с песните романски се използват разгърнати арии и ансамбли. Партията на оркестъра също е по-богата и в редица случаи придобива самостоятелно значение, като изпълнява важна драматургична функция. Северногерманският зиншпил прилича на сбор от обикновени песни, виенският е истинска опера с развити оперни форми.
В германския и австрийския зингшпил лесно могат да се открият предромантични тенденции, подготвили творчеството на Вебер и Шуберт. Тях можем да забележим както в използването на фантастични образи, така и в стремежа към изобразяване на картини от природата и в песенността на вокалните партии.
[[Категория:Класическа музика]]
| |||