Графство Едеса: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м +2.75
/* Разцвет
Ред 19:
[[Файл:Cross-Pattee-alternate red.svg|15 px]] Пристигането на [[Кръстоносен поход|кръстоносната армия]] заплашва да промени драматично статуквото в региона. Торос решава дипломатично да използва балдуиновите войски в собствените си опити за консолидиране на властта. От друга страна Балдуин не е по-несъобразителен и също решава да използва дипломация, оценявайки ситуацията с липсата на безусловен лидер в едеското княжество. [[Франки|Лотарингецът]] решава да предложи себе си и бойците си като решение на домогванията на всички страни и предлага на бездетния Торос да бъде осиновен от него. Ходът е популярен, тъй като би осигурил на арменеца пожизнена власт, а за Балдуин евентуално по-късно владичество. Торос приема, но на организираното по този повод тържество е убит от събралата се тълпа едесяни. Смята се, че убийците са подстрекавани от самия Балдуин - той им обещава освобождение от турците и други облаги ако го посочат за свой управник. Така и става и Балдуин е издигнат до едеската корона. Той приема само ''графско достойнство'', тъй като в съответствие с действащото [[Феодално право|средновековно феодално законодателство]] Балдуин няма право на по-висока титла от графската. Това се отнася за него като [[граф]] в собствената си роди&#768;на<ref>Граф на [[Вердюн]]</ref>, по-малък брат на [[Херцог|наследствен херцог]]<ref>Балдуин дьо Булон е по малък брат на водителя на похода и овластен от Свещения римски император херцог на [[Лотарингия]] [[Годфрид дьо Буйон|Годфроа дьо Буйон]].</ref> и благородник, не получил по-високи почести от графските, които да са признати от [[папа]] или [[крал]]. На практика обаче в условията на легитимираната от папата кръстоносна война графство Едеса е типично [[феодализъм|феодално]] княжество със собствена икономика, дипломация и военни сили.
 
==== Разцвет и падение ====
Графството претърпява бърз възход в края на 11 и началото на 12 век. Това се свързва и с няколко успешни и разумно организирани навременни военни кампании, които Балдуин провежда срещу съседите си. Насочени главно срещу [[Данишменди|селджуките-данишменди]], те водят до чувствително увеличение на [[територия]]та на Едеското графство. Така след неуспешния поход на [[Боемунд I Антиохийски]] срещу [[Мелитена]], където той е [[Битка при Мелитена|разгромен и попада в плен]], Балдуин дьо Булон успява да ''обере плода'' на усилията на [[Нормани|норманския]] [[принц]] и печели васално сюзеренство над града на арменеца Гавраил.
...
Кръстоносният поход води до освобождението и формирането на няколко чисто арменски християнски княжества, с които е свързана по-нататъшната история и дипломация на Графство Едеса. Много арменски аристократични[[аристократ]]ични фамилии дават дъщерите си за жени на франките в това число и за короновани графини.
По-нататъшното развитие на графството сочи постепен залез, достигнал до завладяването на графството през от мюсюлманските войски на
 
==== Залез на графството ====