Русел дьо Байол: Разлика между версии

'''Русел дьо Байол''' ''(Roussel de Bailleul, Roscelin, Roskelin de Baieul)'', [[Нормани|нормански]] авантюрист и [[Наемник|военен наемник]], служил във [[Византийска империя|византийската]] [[армия]] по времето на [[император]] [[Роман IV Диоген]]. Наричан от гърците '''''Phrangopoulos''''', ''Франкския син'' той е известен за историографията с опита си да създаде независима франко-норманска държава на територията на Византийската империя. Служили на василевса, норманите пожелават богатствата на намиращата се в упадък империя за себе си. Липсват преки доказателства дьо Байол да е бил участник във [[Варяги|Варяжкия отряд]]<ref>Tagma ton Varangion, Τάγμα των Βαραγγίων</ref>.▼

Русел дьо Байол се споменава в '''''[[Алексиада]]''''' на [[Анна Комнина]] като '''Урсел'''<ref>Налага се етимологичният паралел с гръко-латинския корен на думата ''"Ursus" - мечка''. В творбата си, Анна представя Русел като жесток тиранин.</ref>, съратник на [[Рожер I (граф на Сицилия)|Рожер Гвискар]] в конфликтите му със [[сарацини]]те в [[Апулия|Южна Италия]] и по-късно като предводител на византийски франкски наемнически войски в [[Мала Азия]]. Русел дьо Байол отказва да участва в [[Битка при Манцикерт|разгрома при Манцикерт]], но е запазен на поста си и е пратен на военен поход срещу селджуките в [[Галатия]]. През 1073 г. той се възползва от случая и обявява независимо княжество със столица [[Анкара|Анкира]], по подобие на другите нормани в Южна Италия. [[Кесар]]ят Йоан Дука, брат на императора [[Константин X Дука]] е изпратен срещу бунтовника Русел, но е разгромен, преследван и обсаден в [[Юскюдар|Скутари]]. Градът срещу Константинопол е завзет и опожарен от дьо Байол. В крайна сметка размирникът е прогонен от селджуките, възползвали се от конфликта и получили част от загубените от византиийците територии на Русел. Последният бяга в [[Амасия]], където е популярен и е обявен за градски управител. По-късно е предаден от същите тези амасияни и е затворен в Константинопол. Освободен е през 1074 г. и хвърлен срещу разбунтувалия се [[стратег]] [[Никифор III Вотаниат|Никифор Вотаниат]], когото безусловно побеждава. Въпреки, че тази кампания е предложена на Русел като последен шанс за реабилитация пред короната, той отново преобръща ориентацията си. Неконформист до последно, той мечтае за собствена норманска [[династия]] с короната на Византия. Отново е победен от селджушки войски при [[Никомедия]] и предаден на [[Алексий I Комнин]]. ▼