Фани Попова-Мутафова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mzlatkov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на Mzlatkov (б.), към версия на 195.96.242.158
Ред 11:
}}
 
[[<nowiki><nowiki>Тук въведете текст</nowiki><nowiki>Тук въведете текст</nowiki></nowiki>]]'''Фани Попова-Мутафова''' (1902-1977) е [[България|български]] писател, преводач, общественик, патриот. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). В периода ([[1925]]-[[1927]]) е член на литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“. Съпруга на [[Чавдар Мутафов]], известен архитект, писател и критик. Син - Добри Мутафов, внучка - Фани Добрева-Турмачка. Умира на 9 юли 1977 г. в [[София]].
 
Дебютира с разказ през 1924 г. Първите й книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното й творческо дело е четирилогията “Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът [[Кирил Христов]] казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”