Разлика между версии на „Шомошка“

м
снимчици, за жалост на мъгливо време
м (Бързо добавяне на Категория:Крепости и замъци (ползвайки HotCat.js))
м (снимчици, за жалост на мъгливо време)
[[File:Somoskő_-_castle.jpg|right|thumb|250px|Поглед отгоре към крепостта отгореШомошка]]
 
'''Шомошка''' ({{lang-sk|Šomoška}}) е природна и туристическа забележителност на границата между [[Словакия]] и [[Унгария]], представляваща внушително скално образувание подобно на каменен „водопад“, дало материал за построяването в непосредствена близост над него на красива средновековна [[крепост]]. През 1954 година околната местност с площ от 36,62 хектара е обявена за национален природен [[резерват]]. През 1987 година в парка е изградена [[екопътека]] до крепостта, която е целогодишно достъпна за туристически и образователни посещения.
 
== Каменният водопад и каменното море ==
 
Каменният водопад„водопад“ Шомошка представлява [[базалт]]ов блок съсс височина над 10 метра и специфичната форма на изливаща се на тънки струи вода. Образуванието се е формирало при бавното изстиване на [[лава]], изтекла от кратера на активен в миналото [[вулкан]]. Подобни базалтови колони са намирани на много малко места в света: Чехия, Унгария, Италия, Северна Ирландия, Калифорния и Уайоминг, Британска Колумбия.
 
Скалната формация е открита през Средновековието, когато е търсен материал за построяването на крепостта над нея. В резултат, голямата част от видимите на повърхността ѝ базалтови „струи“ са били отсечени и използвани за направата на стените, настилката и стълбищата на крепостта. Сечението на много от тях е почти правилен по форма [[петоъгълник]] или [[шестоъгълник]].
 
Каменното море„море“, което се намира в близост до „водопада“, е резултат от естествени процеси на [[ерозия]] и свличане на скална маса през последния ледников период, но съдържа и фрагменти от каменния водопад и други каменни късове, донесени при строежа на крепостта Шомошка.
 
<center><gallery caption="">
Image:Somoska-stone-waterfall-02.jpg | Каменният „водопад“ Шомошка
Image:Somoska-stone-waterfall-01.jpg | Поглед към „водопада“ отдясно
Image:Somoska-stone-waterfall-04.jpg | Сечения на отсечените базалтови „струи“
Image:Somoska-stone-sea.jpg | Каменното „море“
</gallery></center>
 
== Крепостта ==
 
Между 1573 и 1596 година бива владяна от турски войски, водени от Али от Филяково, а през следващите два века е била допълнително снабдена с [[фортификация|фортификационни]] съоръжения. През 18 век обаче, след потушаването на въстанието, което принц [[Ференц II Ракоци]] (Ferenc II Rákóczi) вдига срещу [[Хабсбурги|Хабсбургската династия]], крепостта бива срината и днес не е известно как е изглеждала оригинално. Предполага се, че е имала вид на малка военна диспозиция без кули, с форма на триъгълник. Впоследствие крепостта е напълно възстановена и разширена. Построени са трите кръгли кули, от които северната, защитавана от [[барбакан]], служи за вход, а другите две — на запад и юг — за [[бастион]]и с бойници. Зад крепостните стени е вдигнат малък [[готика|готически]] дворец и две други сгради на север и юг, охранявани през северен и южен защитни коридори. Смята се, че най-късно е пристроен трети бастион с многоъгълна форма, но връзката между него и крепостта липсва.
 
<center><gallery caption="">
Image:Somoska-fortress-eastern-wall.jpg | Източната стена и барбакана
Image:Somoska-fortress-southern-bastion.jpg | Южният бастион
Image:Somoska-fortress-western-bastion.jpg | Западният бастион
Image:Somoska-fortress-southern-defensive-corridor.jpg | Южният защитен коридор
</gallery></center>
 
== Природният парк ==
Националният природен резерват Шомошка е обособен през 1954 година като част от защитената територия [[Церова Върховина]] (Cerová Vrchovina). Обект на защита е запазеният вулканичен релеф и богатобогатото [[биоразнообразие|разнообразие]] от растителни и животински съобщества.
 
През 1987 година в резервата е изградена екопътека с обща дължина 1,6 километра и денивелация от 106 метра. Тя минава покрай три изкуствени езера, изградени през 1920-те години с цел завъждане на риба. Водата за езерата извира с относително постоянен дебит от 0,3 l/sec от пукнатина в базалта и е слабо минерализирана. Изворът е кръстен на името на д-р Габриел Круди (Gabriel Krúdy), по чиято инициатива той е каптиран през 1987 година.