Отваря главното меню

Промени

препр.
Отново се завръща в родината си и започва да работи като [[капелмайстор]] в [[Хасково]], [[Карлово]] и [[Пловдив]], до [[1914]]г. когато се мести в [[София]]. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914-[[1920|20]]; [[1923]]-[[1926|26]]) и във Военното училище (1920-23; 1926-[[1931|31]]). Работи и като диригент на оркестъра на [[Софийска опера|Софийската опера]] ([[1922]]-23).
 
Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестъра утвърждават Маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 20-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Пьотър Чайковски|Чайковски]], [[Михаил Глинка|Глинка]], както и до произведения на български композитори като [[Никола Атанасов (композитор)|Никола Атанасов]] (Симфония № 1, 1918), [[Панчо Владигеров]] (Първи клавирен концерт, 1920), [[Добри Христов]], [[Петко Наумов]], [[Саша Попов]], [[Ана Тодорова]] и други.
 
Първата си опера - "[[Борислав (опера)|Борислав]]", Маестро Атанасов написва през [[1911]]г, по едноименната драма на [[Иван Вазов]]. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет - "[[Гергана (опера)|Гергана]]" - която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери - "[[Запустялата воденица (опера)|Запустялата водениеца]]", либретото е от [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]] и "[[Цвета (опера)|Цвета]]" - по сюжета на нашумялата тогава драма "Македонската кървава сватба" от [[Войдан Чернодрински]]. Другите две опери на Маестрото отново са с исторически сюжет - "[[Косара (опера)|Косара]]" ([[1926]]) по либрето на [[Боян Дановски]] и "[[Алцек (опера)|Алцек]]" ([[1930]]) по либрето на [[Петър Карапетров]]. "Косара" и "Алцек" са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.