Разлика между версии на „Луи II дьо Конде“

м
редакция без резюме
м
}}
 
'''Луи II дьо Бурбон, принц Дьо Конде''' (на [[френски език|френски]]: '''''Louis II de Bourbon, prince de Condé''''', [[8 септември]] [[1621]] - [[11 декември]] [[1686]]) - френски маршал, който участва в [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната]] (1618-1648), [[Френско-испанска война|Френско-испанската]] (1635-1659) и [[ХоландскаНидерландска война|ХоландскатаНидерландската война]] (1672-1678) и в гражданската война във [[Франция]] от 1649 до 1653, наречена [[Луи XIV#Фрондата|Фронда]].
 
Луи II дьо Конде е представител на рода Конде, който произлиза от кралския род на [[Бурбони|Бурбоните]]. Той е втори братовчед на [[Луи XIII]] и син на '''''Анри II дьо Конде'''''. До 1646 г. носи титлата херцог Д'Енгиен. Образован е в Кралската академия в [[Париж]] по [[йезуити|йезуитски]] маниер, израства като арогантен младеж, заслепен от кралската си кръв и напълно презиращ благородниците с по-ниско потекло. На 17 години е назначен за губернатор на Бургундия и именно като такъв привлича вниманието на [[Ришельо]] и Луи XIII, които виждат големите му пълководчески възможности. Скоро той потвърждава това мнение, когато на възраст 22 години като командващ армията в [[Нидерландия]] разгромява испанците край [[Рокроа]] ([[19 май]] [[1643]] г.) - бляскаво постижение, което му носи прозвището '''''Великия Конде''''' и остава завинаги на страниците на военната история.
Началото на Фрондата е поставено, когато в Париж започват бунтове срещу претенциите за разширяване на кралската власт, оглавени от [[Парижки парламент|Парламента]]. Кралското семейство и Мазарини напускат столицата. Много благородници се присъединяват към въстанието с цел да възстановат отнетите им от [[Ришельо]] свободи - между тях и по-малкият брат на Конде. Отчасти поради враждебното си отношение към него засега принцът решава да остане лоялен на кралското семейство и обсажда Париж, като принуждава Парламента да се предаде и да възстанови властта на Мазарини. Кардиналът обаче пренебрегва заслугите му и възмутеният Конде влиза в таен съюз с доскорошните си врагове. През януари 1650 г. той е разкрит и арестуван от [[Мазарини]]. Последвалата амнистия слага край на затворничеството му (1651) и той вдига бунт срещу краля и неговия министър. Кралското семейство отново бяга, а този път Конде е най-видният сред въстаниците. Той сключва съюз с Испания, но в битката срещу Тюрен пред стените на Париж едва не е заловен и се спасява само защото гражданите неочаквано отварят зад гърба му градските порти. През 1652 г. Конде е принуден да избяга при испанците и те с готовност го назначават за техен генерал, така че в продължение на 7 години Конде се бие срещу своята родина (съгласно неговото обяснение - срещу Мазарини). Истината е, че той не е блестящ на испанска служба и по време на битката при [[Валансиен]] през 1656 г. испанците има защо да го подозират в нелоялност, както и в прочутата [[Битка при дюните]] (1658), където командва испанската армия. С това негово поражение Испания окончателно губи войната. Договорът от Пиренеите (виж [[Пиренейски договор]]) предвижда той да се върне във Франция при пълно гарантиране на имотите и свободата му (1659).
 
Въпреки тази клауза, пълното опрощение, което Конде получава от [[Луи XIV]] остава странно. Също така странно е, че в следващите войни Конде и Тюрен отново воюват като приятери и колеги, както по-рано. В началото на [[ХоландскаНидерландска война|ХоландскатаНидерландската война]] през 1672 г. Конде командва френската армия при прочутото "пресичане на [[Рейн]]", което влиза в тогавашните военни учебници като блестяща операция. На 12 юни същата година е ранен край [[Арнхем]] и временно напуска войната. През 1674 г. отново е начело на армиите в Нидерландия, като печели трудната, но важна победа при [[Сенефе]] на 11 август. В тази битка, страдащ от подагра, той едва не е убит, изгубвайки три коня под себе си - храброст, която респектира враговете му. През август 1675 г., след смъртта на Тюрен, Конде е изпратен да го замести в [[Елзас]], където умело проваля плановете на имперската армия да мине през реката и да напредне към Париж. Това е последната му кампания, тъй като болестта го принуждава да се върне в имението си. Умира на [[11 декември]] [[1686]] г.
 
{{сорткат|Конде, Луи II дьо}}