|
'''Луи-Франсоа, херцог дьо Буфлер''' (на [[френски език]]: ''Louis-François, duc de Boufflers'') е [[маршал]] на [[Франция]] (1644-1711 г.), който участва във всички войни на [[Луи XIV]]. Роден в старо аристократично семейство от [[Пикардия]], северна Франция, което притежава титлата [[маркиз]] на Буфлер в областта Понтию. През 1662 г. става кадет в Гвардейския корпус и още на следващата година участва във военни действия. През 1664 г. се включва във френската атака срещу североафриканската крепост Джиджели, а през 1667 г. служи в [[Нидерландия]] по време на [[Деволюционна война|Деволюционната война]]. Полковник от 1669 в кралските драгуни, участва в окупирането на Лорен ([[Лотарингия]]) заедно с маршал дьо Креки.
Звездният миг на Буфлер идва през [[ХоландскаНидерландска война|ХоландскатаНидерландската война]] (1672-1678 г.), когато служи при [[Тюрен]] и отговаря за предпазването на неговата армия в [[ХоландияНидерландия]] от действащите в гърба ѝ имперски сили. От по време и скоро след войната той бързо се издига през различните генералски чинове: бригадир (1673), фелдмаршал (1677), генерал-полковник (1678) и генерал-лейтенант (1681). Началото на [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]] (1688-1697 г.) за пръв път получава правото да командва самостоятелна операция. Неговата акция в [[Германия]] през 1689 г. довежда до превземането на [[Кайзерслаутерн]], [[Вормс]], [[Опенхайм]] и [[Майнц]] от французите. След това участва в битката при [[Фльорюс (битка)|Фльорюс]] като помощник на маршал [[Люксамбур]], ранен е при обсадата на [[Монс]] през 1691 г., обсажда [[Намюр]] през 1692 г., воюва и в битката при [[Щайнкирк (битка)|Щайнкирк]] през същата година. С тези действия той се доказва, като талантлив, макар и не гениален стратег, смел и решителен командир, лоялен офицер на краля. През 1693 г. е един от осемте нови Маршали на Франция - заслужена награда за неговите заслуги.
В началото на [[Война за испанското наследство|Войната за Испанското наследство]] Буфлер комндва армията в Нидерландия, като умело действа срещу англо-холандскитенидерландските сили, начело с [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|Марлборо]]. През 1703 г. печели малката победа при Екерен срещу холандцитенидерландците, за което е награден от испанския крал Фелипе V и прехвърлен като началник на кралската охрана. Отново е на бойното поле от август до декември 1708 г. като началник на обсадения от съюзниците грал [[Лил]]. Той не само поема инициативата за укрепването на града, но и за дългата му отбрана, която при неговите 14 000 души не е изглеждала възможна срещу 70 000-80 000 съюзници. Неговата упорита съпротива не само проваля планираното за тази година вражеско нахлуване дълбоко във Франция, но и довежда до безпрецедентния факт победителите да му дадат правото да определи условията на своята капитулация. Луи XIV го превръща в пер на Франция и му дава титлата херцог, като го нарича "един от най-заслужилите ми генерали".
В началото на 1709 г. Буфлер се отказва от военната кариера, но се записва като доброволец в армията след призива на краля. Има решителна роля за спечелената от французите битка при [[Малплаке (битка)|Малплаке]], тъй като след като [[Клод Луи Ектор дьо Вилар|Вилар]] е ранен, именно Буфлер поема командата на френската армия и я извежда от бойното поле в пълен ред. Умира две години по-късно и е погребан в църквата Сен-Пол в [[Париж]].
|
