Началото на написването на новата история на Южна Африка слага [[калвинизъм|калвинистът]] [[Ян ван Рибек]]. На [[6 април]] [[1652]] г. по поръчка на [[Нидерландска източноиндийска компания|Нидерландската източно-индийска компания]] той основава снабдителен пункт на Нос Добра надежда. Благодарение на добрата си стратегическа позиция този пункт е трябвало да служи като място за почивка на търговските кораби, пътуващи между [[Европа]] и [[Югоизточна Азия]]. През 12втората половина на [[17 век|17]] и 13през [[18 век]] това нидерландско селище непрекъснато расте. Първоначално заселниците се разпростират в региона [[Уесткап]], заемайки територии на племената [[Кхоса|кхоси]]. След достигането през [[1770]] г. границите на [[банту]], заселниците водят поредица от войни с народа на [[Кхоса]]. Нидерландците докарват значителна бройка [[роб]]и от [[Индонезия]], [[Мадагаскар]] и [[Индия]]. В началото на [[1743]] г. броят на докараните [[роб]]и е значително по-голям от броя на белите заселници. Наследниците на тези [[роб]]и често се женели за бели заселници. Впоследствие те, заедно с [[бушмени]]те, образуват така наречената класа на цветнокожите (на африкаанс: Bruinmense, Kleurlinge, на английски: Coloureds) и днес представляват около 50% на населението на [[Западен Кейп|Западната Капска провинция]].
