|
'''Хербарий''' (от лат. herba - трева) e колекция от изсушени растения, която се използва за научноизследователски и учебни цели. Растенията се монтират върху картонени листа, като върху етикет се отбелязва видовата принадлежност на растението, кога и къде е събрано, от кого е събрано и определено. Хербарните колекции имат важно значение за изследването на [[флора]]та.
Обикновено дадения хербарий се залепя върху картона чрез прозрачно тиксо.
В книгите може да се срещне
много интересен начин на правене:По средата се слага
растението;долу в
левия ъгъл ако растението има плод той се слага
там;в десния ъгъл се слага съвсем
обикновен етикет, на които се пише името на
растението и съответно на друг
език(по желание);и накрая ако Ви остане място
напишете нещо интересно а растението.
Хербарий
Сбирка от изсушени растения, която отговаря на определени изисквания
Броят на различните растения на Земята надхвърля 500 хиляди, я учените непрекъснато откриват и нови, неизвестни видове. Голямото разнообразие на растителния свят не би могло да бъде описано и изучено без помощни средства. Всъщност науката за растенията - ботаниката - трудно би се превърнала в наука, ако не се е появил хербарият.
{{мъниче}}
[[Категория:Хобита]]
[[Категория:Ботаника]]
[[ca:Herbari]]
Хербарий означава сбирка от изсушени растения, която отговаря на определени изисквания. Произлиза от латинската дума "херба" - трева. Основното и най-важно условие е всеки хербариен образец (изсушено растение) да бъде истински документ. При изработването на хербарий трябва да се спазват някои основни правила. По възможност се събират цели растения - с всички надземни и подземни органи. Те се изваждат от почвата с обикновена или специална ботаническа лопатка. В краен случай може да се използва и кухненски нож. Събраните растения, изчистени и измити от пръстта, се поставят внимателно в предварително нагъната на няколко пласта хартия, която лесно попива водата, или във вестник.За удобство събраните растения обикновено се поставят в папка. Тя може да се направи от два листа плътен картон или шперплат. В четирите ъгъла се пробиват дупки, през които се прекарват две широки ленти. С тях получената "папка" се завързва и може да се носи през рамо.
[[cs:Herbář]]
[[da:Herbarium]]
Обикновено от даден вид се събират най-малко 3 растения. Веднага към тях се поставя временен етикет. На него се записват данните за растението: географско наименование на мястото, където е намерено, датата на събирането, релефът на местността, влажността и свойствата на почвата, степента на огряване от слънцето и предполагаемото име на растението. По-късно едно от растенията се препарира (разрязва на части) за определяне на вида и за научното му наименование, което се състои от две имена - родово и видово. Растението се смята за определено, ако е определено неговото точно родово и видово наименование и семейството, към което принадлежи. Вписват се на латински и български език. Класифицирането (определянето) на растението се извършва с помощта на справочници, наречени определители.
[[de:Herbarium]]
[[en:Herbarium]]
[[es:Herbario]]
Растенията за хербарий се събират в сухо и ясно време, тъй като мокрите растения съхнат по-дълго и по-лесно се повреждат. Не всички растения са подходящи за хербарий. Подбират се добре развити, неповредени екземпляри с цветове и плодове. Цветовете и плодовете са важен признак, без който някои растения не могат да бъдат определени. От дърветата и храстите внимателно с остър нож се отрязват клонките и листата, така че да личи разположението им. За да бъде пълен хербарийният образец, трябва да се прибавят цветовете и плодовете им.
[[fi:Kasvio]]
[[fr:Herbier]]
[[he:עשבייה]]
Събраните растения без тези, които ще които ще се използват за определяне, се прехвърлят в преса за сушене, наречена още ботаническа преса. Та е направена от дървени рамки с размери 30х45 см или 35х50 см, върху които се поставят метални мрежи. За затягане на пресата се използва шнур или две ленти. Пресата може да се направи и от две шперплатови парчета със същите размери, в които са пробити дупки за проветряване. Между растенията се поставят няколко слоя хартия или вестници за попиване на влагата. Нареждат се така, че плътните им части да бъдат разположени шахматно спрямо останалите - отгоре и отдолу. По този начин полученият куп от растения ще бъде равен. След като всички събрани растения се наредят, отгоре се поставя втората рамка и пресата се завързва на кръст с ленти или шнур. Така подредената преса се оставя на слънчево и проветриво място. Всеки ден тя се отваря и навлажнените хартии се заменят със сухи. В някои случаи растенията се покриват с марля или хартия и се сушат с топла ютия. По този начин те изсъхват по-бързо и по-добре запазват естествените си цветове. Орхидеите и някои видове върби при продължително сушене почерняват. Затова те се сушат върху основа от хигроскопичен памук. Нежните цветове на много растения се запазват по-добре, ако при сушене под тях и над тях се поставят тънки възглавнички от памук. И накрая растението може да се смята за изсушено и готово за монтиране, когато при повдигане от листа не се прегъва и запазва получената в пресата форма.
[[id:Herbarium]]
[[io:Herbario]]
[[it:Erbario]]
Изсушените растения се монтират на предварително приготвени хербарийни листа. Те се изрязват от плътна хартия или картон с размери: ширина - от 28 до 30 см и дължина - 42-45 см. Растението се поставя в центъра на хербарийният лист и се прикрепва на няколко места с помощта на тесни хартиени лентички с широчина 3-4 мм. Плътните части на растението, каквито са колените, могат да се пришият с конец. Изсушените растения никога не трябва да се залепват с лепило. В левия долен ъгъл се поставя малко пликче със събраните плодове или семена, а в десния долен ъгъл - етикет. На етикета се записват всички данни за хербаризираното растение: видово и родово наименование, семейство, къде, кога и от кого намерено и определено. Така направеният хербариен лист е наистина важен и ценен документ. Защото всеки хербариен образец е различен. Дори клони, откъснати от едно и също дърво, не могат да бъдат еднакви. Заради тази неповторимост хербариите могат да се сравняват с историческите и археологическите архиви и с колекциите от художествени картини и предмети.
[[ja:ハーバリウム]]
[[lt:Herbariumas]]
[[lv:Herbārijs]]
Понякога, за да се запази естественото разположение на растението или на цветовете му, то се суши в пясък. Почистеното растение се поставя във фуния или картонена кутия, които се напълват с предварително пресят, промит и изсушен пясък. Пясъкът се загрява в метален съд, за да се отстранят съдържащите се в него органични примеси. Фунията се изработва от здрава хартия или картон, а долният й край се завързва. Растението се поставя във фунията, като се придържа с лявата ръка. В същото време с дясната ръка внимателно се сипва пясъкът. Напълнената фуния се прикрепва към статив с кръгъл отвор. Засипаните растения се поставят на топло, сухо и проветриво място. След 7-8 дни фунията се надупчва с остър предмет, пясъкът изтича и растенията се изваждат и почистват от полепналите песъчинки. Хербаризираните по този начин растения се съхраняват на тъмно в добре затворен съд, за да не се овлажняват и за да не се променя естественият им цвят под действието на светлината.
[[ms:Herbarium]]
[[nl:Herbarium]]
[[no:Herbarium]]
Особености има и при хербаризирането на водорасли. Те се събират и пренасят в широки съдове. Измиват се от пясъка и се потапят в съд с чиста вода така, че водораслото да заеме естественото си положение. Тогава под него се припъхва рисувателен лист, върху който водораслото остава, и листът внимателно се изважда. Изцежда се от водата и се поставя да съхне на сенчесто място.
[[pl:Zielnik]]
[[pt:Herbário]]
[[ro:Ierbar]]
Хербарият не трябва да бъде безразборно събиран, а да има определена тематика. Хербариите могат да бъдат систематични, флористични, марфологични, тематични. Систематичните хербарии обхващат растенията, групирани по родове, семейства и т.н. Флористичните включват растения на дадена област - например флора на Рила. В морфологичните хербарии се събират различни видове листа, корени, коренища, цветове и съцветия, видоизменени листа и стъбла. Тематичните хербарии се изработват по определена тема - например декоративни растения, растения паразити, житни растения и др.
[[ru:Гербарий]]
[[simple:Herbarium]]
[[sk:Herbár]]
Обикновено се смята, че веднъж изсушени растения не могат да "оживеят" отново. Но е установено, че хербаризирани растения от сръбската рамонда (расте в Северозападна България край река Огоста) и силивряк (среща се в Родопите и Средна Стара планина) могат да се съживят, след като са прекарали в изсушено състояние около 2,5 год. Тази особеност на двата редки за нашата страна растителни вида, включени в списъка на защитените растения в България, вероятно е свързана с естествената им среда на живот. Сръбската рабонда и силиврякът предпочитат пукнатини в силикатни и варовити скални терени, разположени на сенчести места. А растението американски бронец се "хербаризира" самичко - при засушаване се свива на кълбо и корените му се измъкват от почвата. Подхванато от вятъра, растението изминава десетки километри полуизсушено, без вода. При благоприятни условия бронецът се съживява, корените му навлизат в земята и започва отново нормален живот.
[[sl:Herbarij]]
[[sq:Herbariumi]]
[[sr:Хербаријум]]
Въпреки че да се направи хербарий не е никак трудно, първите хербарии са се появили едва през 16 в. Дотогава при изучаването на растенията използвали рисунки и описания. По-късно в някои книги вместо рисунки налепвали изсушени растителни екземпляри. За съставител на първият хербарии се приема италианският професор Л. Гини, който преподавал в Болоня и Пиза.
[[sv:Herbarium]]
[[tr:Herbaryum]]
[[uk:Гербарій]]
|
