Бежански заем: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Шрьодерс
махам твърдения без източник
Ред 18:
 
== Условия и използване на заема ==
Бежанският заем е отпуснат от група [[Великобритания|британски]], [[Италия|италиански]], [[Швейцария|швейцарски]], [[холандия|холандски]] и [[Съединени американски щати|американски]] банки. Водещ посредник при емитирането на заема е британската банка [[Шрьодерс]].<ref>Аврамов, стр. 419</ref> Той е с номинална стойност 2&nbsp;400&nbsp;000 [[британска лира|британски лири]] и 4&nbsp;500&nbsp;000 [[американски долар]]а<ref>Божинов, стр. 163</ref> и емисионен курс 92% при [[лихва]] от 7%<ref>Аврамов, стр. 430</ref> и трябва до бъде изплатен за 40 години{{източник|}}. За да гарантира погасяването на заема, правителството на [[Андрей Ляпчев]] залага част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др.
 
Във връзка с отпускането на Бежанския заем България сключва и допълнителни споразумения с довоенните си кредитори, като изплаща просрочения си дълг към Париба от времето на [[Балканска война|Балканската война]]. В договора за заема е изрично вписано, че при опасност за стабилността на [[лев]]а, плащанията по репарациите могат да бъдат преустановени. От друга страна Финансовият комитет на Обществото на народите налага строг контрол върху финансовата политика на страната, като към Българска народна банка са прикрепени негови постоянни представители.<ref>Аврамов, стр. 393-394</ref>