Битка при Левунион: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Pecheneg.gif |
м /* Предистория |
||
Ред 29:
През 1091 г. печенегите<ref>Според историческите извори с 80-хилядна армия.</ref> нахлуват през северната дунавска граница и започват грабителства в [[Мизия]]. Алексий бързо организира поход срещу тях, но печенегите отстъпват без да дадат решителна битка. Това действа деморализиращо на ромейската армия и достигнали [[Доростол]] те потеглят обратно. Отстъплението им обаче е обърнато в бягство от внезапно нападащите ги по пътя печенежки конни части; армията на Алексий е разбита напълно и самия той с много труд достига до крепост лизо до дн. [[Карнобат]]. Печенегите нахлуват в Тракия, а императорът няма войски, които да им противопостави.
Алексий намира решение. Когато заплахата е най-голяма и обединената армия на печенеги и селджуки лагерува на няколко дни път от Константинопол, при Левунион, императорът успява с дипломация да отклони пътуващите към сбора [[кумани|кумански]] отряди. Те са вербувани от печенегите за подкрепа, но между двете племена съществува стара вражда от по-ранен грабителски съвместен поход в Мизия, когато те с кръвопролитие помежду си разпределят плячката. Алексий се възползва от това, уж забравяйки греховете на куманите към Византия. Императорът успява да подкупи ''кипчаците'' и техните водачи ''' и '''<ref>{{Харвардска система за цитиране|Браунстоун|2001|loc=182}}</ref>, и се изправя срещу лагера на нашествениците до устието на [[Марица]] със съществено 40-хилядно куманско подкрепление. Заедно с тях императорът строява остатъците от наличната му войска [[стратиоти]] и малкия, но постепенно увеличаващ се в следващите години наемнически корпус на Византия.
=== Стълкновение ===
| |||