Разлика между версии на „Абас I Велики“

{{основна|Персийско-османска война (1603-1618)}}
{{основна|Персийско-османска война (1623-1639)}}
В резултат от мирния договор от 1589-90, Абас е смятан почти изцяло за османски васал. През [[1602]] г. владетелят решава, че е крайно време да се заеме с османската заплаха. След редица арогантни изисквания от турския посланик, Абас обръсва брадата на дипломата и я праща на султана в [[Истанбул]], което се смята за обявяване на война.<ref>{{fr икона}} Nahavandi and Bomati, стр. 147-148</ref> Първоначално младият персийски шах си възвръща [[Нахованд]] и унищожава крепостта в града, която османлиите планират да превърнат в база за атаките срещу Иран.<ref>{{en икона}} Savory, стр. 85</ref> През следващата година Абас потегля на ловна експедиция в Мазандаран, заедно със свои приближени. Това е само тактически ход, за да бъдат заблудени османските шпиони в неговиятнеговия двор. Истинската му цел е Азербайджан.<ref>{{fr икона}} Nahavandi and Bomati, стр. 148-149</ref> Той променя курса към Казвин, за да събере голяма армия за превземането на Тебриз, който вече десетилетия е в османски ръце. По това време иранците създават голяма артилерия и полуразрушенияполуразрушеният отслед османската инвазия град скоро пада.<ref>{{fr икона}} Nahavandi and Bomati, стр. 149-150</ref> Армията се насочва към [[Ереван]], столица на Армения и една от най-важните османски крепости в [[Кавказ]]. Тя е обсадена и пада през юни [[1604]] г. Заедно с нея османлиите губят и верността на арменците, грузинците и кавказците. Но шахът не е сигурен относно бъдещите действа на новият османски султан - [[Ахмед I]].<ref>{{fr икона}} Nahavandi and Bomati, стр. 150-151</ref> ЕднаИзминава годинаедна преминавагодина в затишие. През [[1605]] г. Абас праща своя генерал -, Алахверди хан, да пресрещне турските сили по бреговете на езерото [[Ван (езеро)|Ван]]. На [[6 ноември]] 1605 г. иранците побеждават османлиите при Суфиян, близо до Тебриз.<ref>{{en икона}} Savory, стр. 87</ref>
 
ПоследватСледват няколко години мир, през които османлиите внимателно планират бъдещите си атаки. Техните планове са наблюдавани отблизо от ирански шпиони. Абас научава, че враговете му смятат да започнат инвазия през Азербайджан, после да превземат Тебриз, да се придвижат от [[Ардабил]] в Казвин и после да построят там база, откъдето да превземат цяла Персия.<ref>{{fr икона}} Nahavandi and Bomati, стр. 153</ref> Абас решава да им заложи капан. Той иска османлиите да навлязат в страната и тогава той да ги разгроми. За целта той изселва Тебриз и чака в Ардабил, заедно с армията си. През 1618 г. османската армия, водена от турския велик везир, лесно превзема Тебриз. Предводителят изпраща пратеник при шаха, предлагайки му мир, скрепен с връщане на териториите, които [[Османска империя|Османската империя]] губи след 1602 г. Абас естествено отказва и предупреждавасъобщава, че е готов да запали Ардабил и да отстъпи навътре в Персия, отколкото да се бие с османлиите. Когато везирът чува тези новини, той решава на веднага да поеме към града. Абас само това и чака. Неговата армия от 40 000 души се скрива по кръстопътищата и обсажда османците. Битката завършва с блестяща победа за Иран.<ref>{{fr икона}} Nahavandi and Bomati, стр. 153-156</ref>
 
През [[1623]] г. Абас решава да си върне [[Месопотамия]], загубена при неговият дядо Тахмасп І. Той претендира, че ще ходи на поклонение с армията си в шиитските светилища в [[Кербала]] и [[Наджаф]], но всъщност превзема [[Багдад]]. Унищожава османската армия в опита и&#768; да си върне града през 1624 г. След смъртта му, през 1638 г., Османската империя си възвръща града и персийско-османският конфликт най-накрая е разрешен.<ref>{{fr икона}} Nahavandi and Bomati, стр. 158-159</ref>
 
=== Кандахар и моголите ===