Якоб Вант Хоф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Нидерландски
мРедакция без резюме
Ред 30:
 
{{Нобелов медал}}
'''Якоб Хендрих Вант Хоф''' (на [[холандски език{{lang-nl|холандски]] ''Jacobus Henricus van't Hoff''}}) е [[ХоландияНидерландия|холандскинидерландски]] [[химия|химик]], един от основателите на съвременната [[физикохимия]] и [[стереохимия]]. Той е първият носител на [[Нобелова награда за химия]] ([[1901]]), получена поради работата му върху скоростта на реакциите, химичното равновесие и [[осмотично налягане|осмотичното налягане]]. Въвел пространствения модел на въглеродния атом, основател на стериохимичната хипотеза.
 
== Биография ==
Роден е на [[30 август]] [[1852]] г. в [[Ротердам]].
 
След като учи в ХоландияНидерландия, той работи за кратко при [[Фридрих Август Кекуле|Фридрих Кекуле]] (1829–96) в [[Бон]], а после — в парижката лаборатория на [[Шарл Адолф Вюрц]], където се запознава с Льо Бел. През [[1874]] той и Льо Бел, независимо един от друг, въвеждат концепция, оказала се крайъгълен камък за изучаването на триизмерната структура (стереохимията) на органичните съединения: четирите химични връзки, които въглеродът може да образува, са насочени към ъглите на тетраедър. Тази концепция помогнала за изясняването на свойството оптична ротация.
 
Професор в [[Амстердам]] ([[1878]] г.) и [[Берлин]] ([[1896]] г.) През [[1884]] г. установява основните уравнения на химическата [[кинетика]] и [[термодинамика]] в книгата ''Очерк за химичната динамика''. През [[1885]] г. основава теория на химичното равновесие, както и теорията на разредените [[разтвор]]и.