'''Макроикономиката''' е наука за [[икономика]]та на национално ниво като едно цяло — сбора от новосъздадените [[стока|стоки]] и [[услуга|услуги]], дохода на [[население]]то, нивото на [[безработица]] сред търсещите работа и принципите, определящи движението на [[цена|цените]]. Макроикономиката може да се използва за анализ на действията, които могат да се предприемат, с цел постигане на цели от различна важност, каквито са икономическият растеж, стабилността на цените, премахването на безработицата и постигането на стабилен бюджетен баланс.
С малки изключения, като част от работата на [[Карл Маркс]] например, до [[1930-те|30–те]] години на [[20 век]] типичният икономически анализ се съсредоточава върху [[фирма]]та и отделната [[индустрия]]. Едва след [[Голямата депресия]] от началото на 30–те, обаче, и с развитието на сфери на изследване като националния доход и статистиката за продуктивността, макроикономическата наука започва да придобива нови размери и влияние. Особено важни са идеите на [[Джон Мейнард Кейнс]], който използва разбирането си за цялостното търсене в дадена икономика, за да обясни движенията в продуктивността и безработицата. Цяла школа от икономисти впоследствие използва неговите теории.
Едно от големите предизвикателства на модерната икономика е опитът отново да се свържат микро– и макроикономическите модели. Теоретици, като например [[Робърт Лукас|Робърт Лукас младши]], предлагат през [[1970-те|70–те]] години виждането, че идеите на Кейнс най–малко изглеждат съмнителни, защото не се основават на допускания относно действията на [[индивид]]а. Вероятно тази критика не отчита достатъчно основополагащите твърдения на [[Джон Мейнард Кейнс|Кейнс]] за ''„дивия дух“'', който се приема, че често определя държанието на индивида.
