Еничари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
шаблон обработка
Mondata (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
'''Еничарството''' е създадено в средата на XIV в.,то просъществувало до [[1826г.]] „Кръвният данък“ се събирал на периоди от 3 до 5 години , а децата били от 5 до 15-годишни. Наричани аджемиоглани, те били откарвани в казармите в Одрин, Цариград и Бруса, където били помохамеданчвани. После едни започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, а трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои от тях се издигали така до паши и везири. След 10-15 години далеч от дома аджемиогланите трябвало да забравят напълно рода си и да научат турски език. Ходжи и молли ги възпитавали в мохамеданската вяра. Накрая те постъпвали в еничарският корпус, където ставали отлични бойци. В XV в. корпусът числял 10 000 души, за да достингне през XVII в. до 150 000. За да се поддържа този брой еничари, въпреки загубите във войните, бягствата и болестите в някои години боли извършвани събирания и до 300 000 българчета. Еничарите се подчинявали само на султана, а техният ага бил един от най- влиятелните първенци. Когато се връщали по родните места, помохамеданчвали насилствено собствените си майки и бащи.