Еничари: Разлика между версии

'''Еничарството''' е създадено в средата на [[XIV]] в. и е просъществувало до [[1826]] г. „[[Кръвен данък|Кръвният данък]]“ се събирал на периоди от 3 до 5 години , а децата били от 5 до 15-годишни. Наричани [[аджемиоглани]], те били откарвани в казармите в [[Одрин]], [[Цариград]] и [[Бурса]], където били помохамеданчвани. После едни започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, а трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои от тях се издигали така до [[паши]] и [[везири]]. След 10-15 години далеч от дома [[аджемиогланите]] трябвало да забравят напълно рода си и да научат [[турски]] език. Ходжи и молли ги възпитавали в мохамеданската вяра. Накрая те постъпвали в еничарският корпус, където ставали отлични бойци. В [[XV]] в. корпусът числял [[10 000]] души, за да достингне през [[XVII]] в. до [[150 000]]. За да се поддържа този брой еничари, въпреки загубите във войните, бягствата и болестите в някои години боли извършвани събирания и до [[300 000]] българчета. [[Еничарите]] се подчинявали само на [[султана]], а техният [[ага]] бил един от най- влиятелните първенци. Когато се връщали по родните места, [[помохамеданчвали]] насилствено собствените си майки и бащи.