Еничари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mondata (беседа | приноси)
кат
Ред 1:
{{обработка|определение, форматиране}}
'''Еничарството''' е създадено в средата на [[XIV]] в. и е просъществувало до [[1826]] г.
'''Еничарството''' е създадено в средата на [[XIV]] в. и е просъществувало до [[1826]] г. „[[Кръвен данък|Кръвният данък]]“ се събирал на периоди от 3 до 5 години , а децата били от 5 до 15-годишни. Наричани [[аджемиоглани]], те били откарвани в казармите в [[Одрин]], [[Цариград]] и [[Бурса]], където били помохамеданчвани. После едни започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, а трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои от тях се издигали така до [[паши]] и [[везири]]. След 10-15 години далеч от дома [[аджемиогланите]] трябвало да забравят напълно рода си и да научат [[турски]] език. Ходжи и молли ги възпитавали в мохамеданската вяра. Накрая те постъпвали в еничарският корпус, където ставали отлични бойци. В [[XV]] в. корпусът числял [[10 000]] души, за да достингне през [[XVII]] в. до [[150 000]]. За да се поддържа този брой еничари, въпреки загубите във войните, бягствата и болестите в някои години боли извършвани събирания и до [[300 000]] българчета. [[Еничарите]] се подчинявали само на [[султана]], а техният [[ага]] бил един от най- влиятелните първенци. Когато се връщали по родните места, [[помохамеданчвали]] насилствено собствените си майки и бащи.
 
'''Еничарството''' е създадено в средата на [[XIV]] в. и е просъществувало до [[1826]] г. „[[Кръвен данък|Кръвният данък]]“ се събирал на периоди от 3 до 5 години , а децата били от 5 до 15-годишни. Наричани [[аджемиоглани]], те били откарвани в казармите в [[Одрин]], [[Цариград]] и [[Бурса]], където били помохамеданчвани. После едни започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, а трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои от тях се издигали така до [[паши]] и [[везири]]. След 10-15 години далеч от дома [[аджемиогланите]] трябвало да забравят напълно рода си и да научат [[турски]] език. Ходжи и молли ги възпитавали в мохамеданската вяра. Накрая те постъпвали в еничарският корпус, където ставали отлични бойци. В [[XV]] в. корпусът числял [[10 000]] души, за да достингне през [[XVII]] в. до [[150 000]]. За да се поддържа този брой еничари, въпреки загубите във войните, бягствата и болестите в някои години боли извършвани събирания и до [[300 000]] българчета. [[Еничарите]] се подчинявали само на [[султана]], а техният [[ага]] бил един от най- влиятелните първенци. Когато се връщали по родните места, [[помохамеданчвали]] насилствено собствените си майки и бащи.
 
== Борби на българите срещу еничарството ==
С отчаяни усилия [[българите]] се борят и срещу най-страшното посегателство върху народността и вярата им - [[девширмето]], или [[„кръвният данък“]]. Те женят момчетата си още на 8-9 години, защото женените не били вземани за [[еничари]]. Напускат домовете си и дълго се укриват, подкупват събирачите на данъка, за да заменят децата им с още необрязани синове на бедни [[турци]]. По-непокорните, като жителите на [[Негуш]], открито отказват да предадат рожбите си и през [[1705]] г. образуват чета начело с [[Карадимо]] и синовете му [[Васил]] и [[Димитър]] и нападат '''силяхдара*''' и охраната му. След много битки те са притиснати и разбити от превъзхождащите ги [[турски]] сили. Войводата [[Карадимо]] е убит, а синовете му са обесени. Но нито [[„кръвният данък“]], нито насилствените [[помохамеданчвания]] успяват да прекършат вярата на българите.
 
 
* '''силяхдар*'''- ''турски чиновник, отговарящ за събирането на данъка''
Ред 11:
== Вижте също==
* [[Еничарски корпус]]
 
==Източници==
* „Великите битки и борби на българите“
 
[[Категория:История на България]]
[[Категория:Османска империя]]