Разлика между версии на „Гийом от Тир“

Сливане с Вилхелм Тирски
м (Roger of Wendover)
(Сливане с Вилхелм Тирски)
}}
[[Файл:The Metropolitan M Stamp.PNG|ляво|50 px]]
'''Гийом от Тир''', ''Вилхелм Тирски, Willem Tyrensis'' ({{lang-fr|Guillaume de Tyr}}) е средновековен [[каноник]] и [[Хроника|хронист]] на [[Първи кръстоносен поход|Първия кръстоносен поход]]. Роден и израстнал в [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското франкско кралство]], той получава извънредно добро обробразование в Европа и е ръкоположен за [[Архиепископ]] на [[Тир|Тирската катедра]] в [[Сирия]] като Гийом II. Владее и ползва френски, [[латински]], [[гръцки]], [[арабски]], [[сирийски]] и [[немски]].<ref>Според ''Graham Loud и J. W. Cox'' учебната програма на Гийом Тирски е като справочник за най-реномираните преподаватели на Западния Свят през Средновековието.</ref>азование в Европа и е ръкоположен за [[Архиепископ]] на [[Тир|Тирската катедра]] в [[Сирия]] като Гийом II. Ролята му в политическият живот на кралството е съществена след като е посочен за учител на престолонаследника. Гийом пише една от най-исторически достоверните хроники на Йерусалимското кралство, която и до днес е изочник на ключова за [[медиавист]]ите информация.
 
==== Биография и обществен живот ====
За ранния живот на Гийом Тирски не се знае много, както и за неговия произход и етническа принадлежност. Предполага се, че произлиза от френско или италианско [[търговия|търгов]]ско семейство, пристигнало в [[Близък Изток|Близкия Изток]] за да се възползва от новооткритите [[пазар]]ни възможности. Той е представител на новото поколение отвъдморски християни<ref>Наричани от французите не без презрение ''"Poulain Outremer"''.</ref>, които са новата държавнотворческа сила за [[Кръстоносни държави|Кръстоносните държави]].
 
КатоРоден в [[Йерусалим]] и като дете е обучаван от [[схоластика|схоластиците]] на [[Килийно училище|катедралното училище]] към [[Йерусалимски храм Възкресение Христово|Храма на Божи Гроб]], където изучава [[латински]], [[гръцки]], [[фарси]] и [[арабски]] заедно с църковните канони. По-късно пътува за Париж, където изучава [[теология]], [[философия]] и [[Евклид| евклидова математика]] (преди основаването на [[Университет на Париж|Университета на Париж]] и неговия колеж [[Сорбона]]та). Назначен за [[архидякон]] на ''[[Тир]]ския [[митрополит]]'', става възпитател на престолонаследника на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] ''[[принц]] Балдуин''. [[Посланик]] на Йерусалимското кралство в [[Рим]] и [[Константинопол]], сключва през [[1168]] година съюз с [[император]] [[Мануил I Комнин]]. През [[1174]] година е назначен за Тирски митрополит и на практика ръководи [[политика]]та на Йерусалимското кралство. Взима участие в [[Трети латерански събор|Третия латерански събор]] в Рим през [[1179]] година, който приема ''правилата за [[избори|избор]] на [[папа|папи]]''. След смъртта на Балдуин IV през [[1185]] година, положението на Йерусалимското кралство се влошава и Вилхелм Тирски заминава за Франция за да организира и търси подкрепа за нов [[кръстоносен поход]]. На призива му откликват кралете на Франция и [[Англия]]. В крайна сметка, усилията на Вилхелм Тирски се увенчават с успех, и е организиран [[Трети кръстоносен поход]].
 
Гийом се завръща у дома през 1165 г. подготвен за най-високите нива на църковната и политическа власт в Йерусалимското кралство. Той бързо се издига до [[дякон|архидякон]] на Тир - 1167 г. През 1169 г. пътува за [[Рим]], натоварен с дипломатическа мисия от крал [[Амалрик I (крал на Йерусалим)|Амалрик I]]. При завръщането си през 1170 г. получава кралското благоволение да бъде посочен за учител на кралския син [[Балдуин IV (крал на Йерусалим)|Бодуен]]. Непосредствено наблюдаващ престолонаследника, ерудита Гийом първи разпознава белезите на ''[[лепра]]'', от която по-късно страда и умира Бодуен IV <ref>Edbury and Rowe, 1988, pg. 17; Bernard Hamilton, ''The Leper King and His Heirs: Baldwin IV and the Latin Kingdom of Jerusalem'' (Cambridge University Press, 2000), pp. 27-28.</ref>.
[[Файл:BaudouinDeBoulogneAndThe Armenians.jpg|дясно|мини|''Крал [[Балдуин дьо Булон|Бодуен]] получава почести от [[Арменско кралство Киликия|арменците]]'' в [[Едеса]], страница с миниатюра от ''Historia orientalium principum'', 1286 г.]]
 
==== Творчество ====
Вилхелм Тирски е [[автор]] на 22 [[история|исторически]] книги обединени под общо заглавие - на [[латински]]: ''Historia belli sacri a principibus christianis in Palaestina et in Oriente gesti''. ''[[Монах]]а Харолд'' добавя 7 книги към написаните от Тирски, а неизвестен по име монах довършва историята на Тирски до 1275 година.
 
* ''Historia s. Gesta orientalium principum''
* ''L'Estoire d'Eracles empereur et la conqueste de la terre d'Outremer, in Recueil des historiens des croisades, Historiens occidentaux,'' томове I-II, преиздавани през 1844 и 1859 г.
* Janet Shirley, ''Crusader Syria in the Thirteenth Century: The Rothelin Continuation of the History of William of Tyre with part of the Eracles or Acre'' text. Ashgate, 1999.
* Dana Cushing, ed. ''A Middle English chronicle of the First Crusade: the Caxton Eracles''. Lewiston, N.Y.: Mellen Press, 2001.
 
== Външни препратки ==
* {{ru икона}} [http://www.vostlit.narod.ru/Texts/rus/Giiom_Tir/text1.htm История на деянията в отвъдморските земи]
 
== Източници ==
* Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN: 9789545843747
 
[[Категория:Историци]]
[[Категория:Кръстоносни походи]]
 
[[ar:وليم الصوري]]
[[arz:وليام الصورى]]
[[cs:Guillaume z Tyru]]
[[de:Wilhelm von Tyrus]]
[[el:Γουλιέλμος της Τύρου]]
[[en:William of Tyre]]
[[eo:Guillaume de Tiro]]
[[es:Guillermo de Tiro]]
[[fi:Guillaume de Tyre]]
[[fr:Guillaume de Tyr]]
[[he:ויליאם מצור]]
[[it:Guglielmo di Tiro]]
[[ja:ギヨーム・ド・ティール]]
[[la:Willelmus Tyrensis]]
[[nl:Willem van Tyrus]]
[[pl:Wilhelm z Tyru]]
[[pt:Guilherme de Tiro]]
[[ru:Вильгельм Тирский]]
[[sl:Viljem iz Tira]]
[[sv:Vilhelm av Tyrus]]
[[tr:Tireli William]]
[[uk:Вільгельм Тірський]]