Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
В [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] колективизацията се въвежда от [[Сталин]] в края на 20-те години и се създават колективните ферми - [[колхоз]]и и държавни земеделски стопанства [[совхоз]]и. В България в годините след завземането на властта от Отечествения фронт през 1944 год. и особено след разбиването на коалицията с БЗНС (ръководена от Никола Петков), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в [[ТКЗС]]-та. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска [[кооперация]] - [[ТКЗС]]. Впоследствие, след 1950 год., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на [[БКП]] по вертикалата на властта.
 
==Резултати==
Процесът на колективизация продължава 13 години. Проведени са няколко държавни акции за "масовизация", като след последната през 1956 год. се отчита, че през 1957 год. 92% от земята се обработва колективно, а броят на селяните кооператори е достигнал 1 500 000 души. Остатъкът от 8 % частни стопанства не може да влияе върху управлението и стопанската политика на БКП. България е втората държава в света след СССР със социалистическо селско стопансто. <ref>Фол, А. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981</ref>
== Вижте също ==
* [[Комасация]]
* [[Национализация]]
 
 
== Източници ==
<references />
 
{{мъниче}}
[[Категория:Селско стопанство]]