95 тезиса: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
{{уикиизточник|95 тезиса}}
 
'''„95 тезиса или диспут относно силата и ефективността на индулгенциитеиндулгенциите“ (1517)'''
''превод от латински д-р Теол. Доний К. Донев''{{Br}}
 
От любов и загриженост към истината, и с цел пълното и разбиране, следните тезиси ще бъдат обект на публична дискусия във Витенберг под председателството на преподобния отец, Мартин Лутер, Августинец, магистрат по свещено богословие, и надлежно назначен преподавател по тези предмети в това място. Той моли онези които не могат да присъстват лично, за да разискват темата устно, да го направят в отсъствие писмено.
{{Br}}1. Когато нашият Господ и учител Исус Христос каза:?Покайте се?, Той заповяда целият живот на вярващите да бъде живот на покаяние.
{{Br}}2. Тази дума не може да бъде разбрана като отнасяща се до тайнството на самоналожено наказание (т.е. изповед и опрощение) отслужено от свещеника.
{{Br}}3. Въпреки това, значението й не е ограничено до покаяние в сърцето на човека; защото такова вътрешно покаяние е безполезно освен ако не произвежда многостранно външно убиване на плътта.
{{Br}}4. Наказанието за грях остава докато има омраза към себето (т.е. истинско вътрешно покаяние), а именно до нашето влизане в Небесното Царство.
{{Br}}5. Папата няма воля нито сила да опрости никакви наказания освен онези, наложени по негово усмотрение или чрез църковен канон.
{{Br}}6. Папата не може сам да опрости вина, но само да обяви и потвърди, че тя е опростена от Бога; или, най-много, той може да я опрости само в случаите запазени за негова преценка. Освен тези случи, вината остава непростена.
{{Br}}7. Бог никога не прощава вината на човек без същевременно да го направи смирено подчинен на свещеника, който е Негов викар.
{{Br}}8. Каноните за лично наказание са приложими единствено за живите и според самите канони те са неприложими за мъртвите.
{{Br}}9. Така Святия Дух, чрез папата е добър към нас защото в своите правила папата винаги прави изключения за случите на смърт или необходимост.
{{Br}}10. Тези свещеници, които в случай на смърт запазват каноническите наказания за чистилището, постъпват неграмотно и злонамерено.
11. Тези плевели на промяна на каноническите наказания в наказания на чистилище са явно били посяти докато епископите са спяли.
12. В миналото, каноническите наказания са били налагани не след, а преди опрощение, като изпит на истинско разкаяние.