|
Село Коркина се намира в района на [[Конявската планина]].
== История ==
Село Коркина
Разположена в Централна Западна България, Кюстендилска област, община Бобов дол. Граничи със землищата на с.Новоселяне на изток, на юг Новоселяне на изток, на юг Новоселяне и Шатрово, на запад с Горна Козница, на север с Бабино, Мала Фуча и Голема Фуча. Площ: около 20/двадесет/ кв.м.Числеността на населението е 217 жители, ср.надм. височина 850 метра. Днешната територия на Коркина включва в себе си и землищата на с.Габрашево, с.Сенокос, с.Милчанец, с.Кралев дол, с.Забел, с.Село Валог, съществували до към ХVІ-ХVІІ век. Унищожени от нашественици, заселили се на нови места, като в по-голяма част са запазили имената.
<!-- == Религии == -->
ГАБРАШЕВО – ново Габрашевци /Кюстендилско/, като до началото на ХХ век са стояли руините на тяхната черква. Селото е било разположено в долната част на р.Габрашевска, до скалния феномен “Момата”. Имало е кале от което е охраняван древния път от Средец-Извор-Габрашево-Г.Козница-Лиляч - Кадин мост - Друмохар - Църварица за Македония.
СЕНОКОС – разположен е в м.”Долен Бойчатец” и м.”Дабьето”, където е била черквата /там все още се намира един многовековен бряст.Това население е образувало с.Новоселяне/ В съседство с.Коркина/ и с.Сенокос над мина Пирин.
<!-- == Обществени институции == -->
КРАЛЕВ ДОЛ – намирало се е в едноименната местност в южната част на днешното землище на с.Коркина. Изселили се в днешния Кралев дол-Пернишко.
МИЛЧАНЕЦ – намира се там където е черквата “Св.Никола” и естествената чешма. Днес около него се е оформила Горна махала. Селището е много древно, има доказателства за присъствието на траки и римляни в древността. Черквата има вероятно многовековна история, била е полуразрушена, когато през 1869 г. е възстановена. Интересно е, че сводестата част е изградена от призми 50 х 25 х 25 олекотен бигор, находяща на който има най-близко в Асеновград и Охрид. На Милчанец е принадлежало и едно свято място на Голак – “Кръста на Св.Илия” на надморска височина 917 м.
ЗАБЕЛ – разположен в едноименното място. Некрополът е бил от иззидани песексиви камъни /призми/ 150/50х50 см. Между Кралев дол и Забел има свято място “Св.Петка”, може би е имало и нас.място, но поне засега не е установено /има голям некропол/.
СЕЛО ВАЛОГ – стражево село, намира се в най-високата част на планината, където е границата със село Горна Козница. Отстои на около 1 км. от древният път /виж Габрашево/, като на разклонението е имало крайпътен параклис “Св.Петка” за почивка на пътници и животни. На около 2 км. по пътя за Средец, има друг параклис “Св.Богородица”
К л и м а т - Умереноконтинентален – лятото е прохладно, без горещините обхващащи равнините, зимата не е остра. Рядко се задържат мъгли. Късните пролетни и ранните есенни слани са изключение;
Поради климатичните, а така също и почвените дадености, районът е подходящ за овощарство /череша, синя слива, кайсия/, а по долината на Габрашевска река и ябълка. Рай за пчелите, тъй като има много медоносни растения, а природата е в добро екологично състояние.
В о д и - Макар и разположена в едно от най-високите места в “Разметаница”, в землището ни има естествени извори превърнати в чешми от трудолюбивият народ на Коркина, както следва “Стубела” – една от най-добрите води като качество /вкус и температура 12Сº.
“СУРИН” – много добра вода за пиене.
“КОРИТАТА” –
“ШИШМАН” –
Извор в местн.”Модрио камик” – дебит сравнително постоянен /ок 2,5 л/сек/ дълбочинен извор с tº 18Сº. Основен източник на вода за Коркина, на него е изградена помпена станция с напор 180 м.
«БУЙНА ВОДА» - има чешма, но не е в добро състояние.
«КАМИКО» - в мах.»Сенокос» пресъхва при големи засушавания.
- Чешма при Черквата много добри качества на водата.
«ТОПОЛАТА» - хубава вода
«ЛЕЩАРКА» - добра вода /изоставена поради труден достъп/
история – Коркина – няма точно обяснение на името, но при всеки един случай не е от турското владичество. Много близки по звучене са Керкини и Керкира в Гърция, това обаче е предмет на бъдещи проучвания. Населението не е коренно. Основно са дошли от Северна Македония, откъм бреговете на Дойранското езеро и направлението Берово, Царево село – Кадин мост. Заселването е 1700-1800 г. Възможно е тези хора да са Хукеровите Българи, а също така и хора, които са се спасили от безчинствата на по-преди посочените селища, напуснали родните села и след години да се завръщат.
== Културни и природни забележителности ==
| 