Арапахо: Разлика между версии

{{обработка|форматиране}}

'''Арапахо''' (самоназвание инуна-ина, „нашите хора") известни са и като „Сините облаци") - племе от алгонкинското езиково семейство, населявало първоначално северните части на днешния щат Минесота, където се изхранвало със земеделие. През XVIII в. арапахо се придвижили заедно със своите съюзници и роднини шайените на запад и достигнали Великите равнини. С овладяването на коня те се превърнали в типични представители на степната номадска култура на ловците на бизони. Воювали с шошоните, ютите, кроу и поуните. В края на XVIII в. от арапахо се отделило племето ацина. Някои антрополози смятат арапахо за прародители на всички западни алгонкини (чернокраки, шайени и ацина). Към средата на XIX в. арапахо се разделили на северен (обитаващ източните части на днешния щат Уайоминг) и западен клон (обитаващ източните земи на щата Колорадо). Този индиански народ решително се противопоставил на американската експанзия във Великите равнини. Северните арапахо сключили военен съюз с шайените и лакота, а южните - с кайова и команчите и години наред воювали срещу заселниците и щатската армия. Воини на арапахо участвали и в знаменитата битка при река Литъл Бигхорн, в която индианците разгромили кавалерията на генерал Къстър. Днес северните арапахо делят резерват в щата Уайоминг с шошоните, а южните обитават предоставените им от американското правителство земи в щата Оклахома. Общият им брой е около 4300 души.