Сестримо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 29:
Историята на Сестримо има дълбоки корени и е свързана от векове с историята на Европа.
Тук е пребивавал [[Унгария|унгарският]] крал Уласло /[[Ласло II]]./ още в 13 век. има и паметна плоча изградена с помощта на Унгарското посолство в София. Има данни че оттук е минал и [[Лайош Кошут]].
За селото...
Едва ли има друго населено място в България, чиято територия да е разположена на три планини. Община Белово има тази привилегия- землището и е разположено в части от Източна Рила, Западните Родопи и Еледжишкият дял на Средна гора. В Рилската част на беловското землище се намира Сестримската планина с най-високата си точка Славов връх -2 306 м.
Легендата разказва, че преди хиляди години наследниците на богат тракийски владетел се заселили в района. Тримата братя Голям Бельо, Малък Бельо и Костенец избират най-слънчевото и красиво място, скътано в планинската гръд да настанят единствената си сестра Сестримка. Костенец се заселва на Запад, за да пази нежната си сестра от студените ветрове, Малък Бельо я брани от злите врагове, нахлуващи от Изток, а Голям Бельо се качва най-високо за да варди цялата равнина.
Сгушена в силния щит на свойте братя Сестримка живяла безгрижно и се любувала на красивото си лице, отразяващо се във водите на бистрия планински поток, наречен на нейно име.
Историците са единодушни, че Сестримо е древно селище с богато историческо и културно минало. Един от най-интересните, но малко познат и неизследван исторически паметник, съхранен до нащи дни е Прекопът. Това е стар граничен окоп на Тракия. Прекопът е дълъг 2,5 км започва от стръмните склонове на Рила, западно от Сестримо и завършва до моста на р.Ошляк малко преди да се влее в Крива река, близо до проломът на р. Марица.
Множеството могили в землището на селото подчертава връзката на Сестримо с древните траки.
Има данни, че първото селище е основано от траките и е наречено Сестримка. То е разположено на 1,5 км югоизточно от днешното село, в района на едноименна малка рекичка. Тракийското селище е било разположено край едни от най-важните пътища на Древността. Близостта му до най- пряката връзка между Пулпудева (Плодвив) и Пауталия (Кюстендил) и между Сердика и Константинопол е важна предпоставка за динамичното развитие на района и бързото му разрастване. В резултат на това през Средновековието се изграждат голям брой манастири и църкви. Константин Иречек в своя забележителен труд „Пътувания из България” споменава, че в района на Сестримо има 7 пусти манастира
Изчезването на старото селище край Сестримка се свързва с турското нашествие. Не е доказано дали селото е разрушено и заличено от завоевателите или е изоставено от населението, което е потърсило спасение в скалистата гръд на планината. До момента не е потвърдена нито една от двете хипотези, както не може да се каже със сигурност дали това население е изградило новото село на Крива река.
Сестримо на Крива река е рожба на железодобивната индустрия, която в началото на турското владичество е важен икономически отрасъл. В Сестримо са работили 5 мадана, 20 видни-огромни пещи за топене на руда и над 30 работилници на ковачи. Буйните води на Крива река, нейните естествени падове са мощна двигателна сила, която задвижва огромните чукове на маданите. Маданите са примитивни механизми, използвани за препаботката на руда. Те били построени над селото, където е използван големия пад на водата. Съоръженията са били многократно разрушавани, тъй като са били обект на икономически интереси на владетелите на две съседни каази-Самоковската и Сарамбейската. До Освобождението остават да работят 3 мадана, сред които и т.нар „Чифтемадан”, които имал два чука и две наковални.
Видните били разположени в долната част на селото. Рудата, която се претопявала е докарвана от Самоковско, но съществува предположение и за добив на руда в оконостите. Тази хипотеза все още не потвърдена.
Икономическият подем на селото е повод честите кърджалийски набези и грабежи, но същевременно икономическата стабилност на сестримци им дава възможност да пътуват и да трупат знания.
Така Преди повече от 160-170 години сестримци замислят да си построят черква и училище. Тогава изграждат първата селска църква „Свети Никола”. Храмът е построен в края на 18 век и е първата селска черква. Първоначално е с характерните белези на християнските храмове от този период-малка сводеста и вкопана в земята. До стените му е достигала защитна крепостна стена с две кули. Дефанзивните съоръжения са построени за защита от кърджалиите. През 1849 г. храмът е обновен и разширен. През това време той се превръща в духовно и революционно средище. Тук е посрещната Хвърковатата чета на Бенковски и е отслужена литургия от двамата свещенници поп Георги и поп Христо за успех на българското оръжие.
Църквата е опожарена през 1876 г. при потушаване на Априлското въстание. Унищожена е и богатата и библиотека от пергаменти и други ръкописи, описващи селото като едно от първите народни светилища в района. В тези тежки и кървави дни от българската история, намира смъртта си и поп Георги, който се връща в селото по нареждане на Бенковски. Поп Георги е председател на тайния революционен комитет в Беловския район.
През 1877 г. започва строителството на нова селска черква „Св.Георги”. Едновременно със строителството на новия храм, сестримци възстановяват и храма „Св.Никола”. Храмът функционира до 1930 г.
Първата училищна сграда е била до кулата в селото и е разполагала с 4 самостоятелни стаи. Обитавана е до 1882-1883 г., когато е построена дневната двуетажна училищна сграда. През 1883 будните сестримци основават едно от първите читалища в района и го наричат „Искара”, то функционира и до днес. Селото се благоустроява още в началото на миналия век. През 1913 година е построена телеграфо-пощенска станция, електрифицирано е през 1936 г.и е водоснабдено през 1942 г.
<!-- == Религии == -->
| |||