'''Неологизъм''' (отна [[гръцки език|гръцкия език]] - νεολογισμός, от νέος - ''нов'' и λόγος - ''дума''), '''новословие''' или '''новодумие''' в [[езикознание]]то е [[дума]], която се е появила наскоро в езика и (в тесен смисъл) която е приета в научни речници. ЛексикатаСловното богатство на всички езици малко или много се променя постоянно, някои думи се появяват, други отпадат ([[архаизъм|архаизми]]). Неологизмите и архаизмите са относителни понятия в историята на езиците. Някои архаизми навлизат наново в езика, а и някои неологизми стават в течение на времето архаизми. В немския език например само през последните години са се появили 8 хил. думи, кодифицирани в официалния речник "Дуден". Думи, които са употребени еднократно от някого или известно време в тесни среди ([[жаргон]]) не са неологизми и не се намират в речници. Причина за появата на нови думи са развитието на техниката, културата, обществените отношения и др. Например думата "[[сайт]]" е засега неологизъм в българския език, но въпросът дали някои термини, примерно технически, са неологизми или рядко употребявани думи е спорен.
"Неологизъм" може да е освен една "нова дума", така и "дума с ново значение", както и "нова съставна дума", съкратена дума, [[акроним]], [[криптограма]] и др. Правописът и произношението на неологизми, които са заимки от чужди езици, често едва след известно време придобиват кодифицираната си, общопризната и общоупотребявана форма. Консервативната лингвистика и някои обществени среди се отнасят враждебно към много неологизми, особено чуждиците, напр. [[нърд]]. За пояснение или определяне като синоними силогизмите се пишат понякога в кавички или скоби.
