Павел Старозагорски: Разлика между версии

== Биография ==

На [[23 март]] [[1923]] г. [[Свети Синод]] утвърждава за [[Старозагорски митрополит]] Драговитийския [[епископ]] Павел. Той е роден на [[5 март]] [[1882]] г. в [[Самоков]] със светско име Петър П. Константинов. Първоначално образование получава в [[Самоков]], а гимназиално в [[Русе]]. През 1897 г. постъпва в Самоковското богословско училище, което завършва в 1902 г. Заминава за [[Русия]], където следва в Таврическата духовна семинария, а през [[1907]] г. завършва Петербургската духовна академия с научна степен "кандидат на богословието". На 6 декември 1907 г. митрополит [[Антим Търновски]] го подстригва в [[монашество]] под името [[Павел]], а на 20 юни 1908 г. Доростолския и Червенски митрополит Василий го ръкополага в сан [[йеромонах]]. След това бива назначен от [[Свети Синод|Светия Синод]] за учител-възпитател в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“]], а поради голямата му начетеност е назначен за [[протосингел]] на Пловдивската митрополия, където служи осем години и усвоява църковната администрация. На 26 декември 1913 г. [[митрополит]] Максим го въвел в [[архимандрит|архимандритски]] чин. На 14 декември 1917 г. [[Свети Синод|Светият Синод]] назначава [[архимандрит]] Павел за [[ректор]] на [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], която той ръководил шест учебни години.

== Архиерейско служение ==

Поради високите си достойнства дядо Павел бива възведен в [[епископ|епископски]] сан с титул „Драговитийски“ на 27 март 1921 г. На 4 март 1923 г. [[Свети Синод|Светият Синод]] го утвърждава за [[Старозагорски митрополит]]. Блаженопочившият [[Старозагорски митрополит]] Павел бил един от най-високообразованите и начетени [[архиерей|архиереи]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. Освен, че е блестящ администратор, митрополит Павел оставя в наследство много написани от него и преведени полезни книги. Значими за поколенията са неговите дневници, в които са отразени личните виждания за историческите събития, на които става съвременник. Интересен факт е, че [[митрополит]] Павел , като член на намаления състав на [[Свети Синод|Светия Синод]], заедно с други [[архиерей|архиереи]] благославя брака на Техни Царски Величества [[Борис III]] и [[Йоанна Савойска]] на 31 октомври 1930 г. в катедралния храм „[[Храм-паметник Александър Невски|Св. Александър Невски]]“. Дядо Павел останал на митрополитската катедра на Старозагорската митрополия седемнадесет години до кончината си на [[5 октомври]] [[1940]] г.