Балкански походи на Маврикий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 8:
== Положението на Балканите до 582 г. ==
[[Картинка:Shepherd_526-600.jpg|thumb|right|Източната римска империя около 526–600]]
При възкачването на Маврикий на трона сигурността на балканските територии е в критично състояние. Още по времето на [[Юстиниан I]] защитата на балканските провинции от нападения на славяни и други варварски народи, които от началото на VI в. застрашават [[Дунавски Лимес]] (Дунавската граница) и периодично ограбват балканските провинции, се занемарява. Юстиниан I възстановява ''Дунавския Лимес'', но се отказва да води походи срещу славяните и концентрира своята политика на изток срещу [[перси]]те и на запад. Неговият племенник и наследник [[Юстин II]] успява да привлече аварите, които от своя страна нанасят поражения на [[гепиди]]те, а по -късно на славяните[[славяни]]те. Тази типична римска практика води до утвърждаване на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]] като по-значим от гепидите и славяните фактор. По време на походите си срещу славяните, аварите често навлизат и в земите на империята.
 
През 572 г. Юстин II започва продължителна война срещу персийските [[Сасаниди]], която мобилизира огромни финансови и войскови ресурси, които били предвидени за защитата на балканските земи. От император [[Тиберий II]] Маврикий наследява празна хазна. В тази обстановка продължаващите славянски нападения започват да разрушават античния облик на балканските римски провинции.