Балкански походи на Маврикий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
 
== Походите между 591–595 г. ==
През късното лято на [[591]] година Маврикий сключва мир с персите, като успява дори да върне [[Армения]] в границите на империята. Благодарение на мира не само ветераните от войните с персите са предислоцирани на балканския полуостров, но и допълнителни арменски части. Отслабването на аварския и персийски натиск позволява на Маврикий да се концентрира върху славяните. Сам Маврикий още през предходната 590-а година посещава [[Анхиало]] и други градове в [[Тракия]], за да контролира тяхното въстоновявяневъстановявяне и укрепване.
 
През [[592]] неговите войски успяват да си възвърнат отново ''[[Сингидунум]]'' (лат. Singidunum, днешен [[Белград]]), да изтласкат плячкосващите славяни от Мизия и да въстановят и усигурят пътните артерии между римските градове на юг от Дунава. Целта, която преследва Мавриций, е да възстанови и укрепи Дунавската граница (Динавски лимес) на империята срещу варварските набези. Чрез превантивни действия, като преминаването на имперски войски в териториите отвъд Дунава, той се стреми да пресече славянските набези на тяхна територия, а също така да стимулира своите войни, като им предоставя възможност за плячка.