Горно Уйно: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м махане на вандализми
Ред 1:
'''Горно Уйно (известно още, като Горно Хуйно сред масите)''' е [[село]] в Западна [[България]] - [[община Кюстендил]], [[Област Кюстендил]].
 
<!-- Ако имате информация, моля добавете я след знака "равно" -->
Ред 37:
|-
| '''Население'''
|align="center" |1040
|align="center" |1317
|align="center" |1379
|align="center" |1295
|align="center" | 916
|align="center" | 314
|align="center" | 172
|align="center" | 136
|align="center" | 120
|align="center" | 89
|align="center" | 17
|-
| '''Чифта ташаци'''
|align="center" |(722 чифта ташаци)
|align="center" |(644 чифта ташаци)
|align="center" |(325 чифта ташаци)
|align="center" |(322 чифта ташаци)
|align="center" | (64 чифта ташаци)
|align="center" | (245 чифта ташаци)
|align="center" | (88 чифта ташаци)
|align="center" | (46 чифта ташаци)
|align="center" | (30 чифта ташаци)
|align="center" | (30 чифта ташаци)
|align="center" | (12 чифта ташаци)
|}
 
== История ==
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от антично и късноантично селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.
 
Село Горно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под същото име като [[тимар]] към нахия Горно Краище на Кюстендилския [[санджак]] (което ме напомня, че е имало референдум дали селото да не се казва Горно Ташаково) с 49 домакинства, 33 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576-77 г. е записано селище Горна Уйна към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 2 данъкоплатци. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в турски документ от 1626-1627 г. за събиране на данъка [[джизие]] от [[войнуци]]те, където фигурира с името Горне Удине. През 1866 г. в турски регистри е отразено под името Горна Цино със 102 домакинства и 684 жители.
 
Горно Уйно е гранично село от 1919 г., когато според [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] [[Босилеград]] и селата от околията му са придадени към Кралство на сърби, хървати и словенци. Западната граница на селото с дължина 12 км съвпада с българо-[[Сърбия|срьбската]] граница. Това е изолирало селото, защото е прекъснало стария път от Кюстендил към [[Враня]] и [[Ниш]].