|
== Конституция на Република България ==
{{Основна|Конституция на Република България}}
Конституцията на Република България е основният закон на страната. Приета е на 12 юли 1991 г. от VII Велико народно събрание.
Конституцията на Република [[България]] е основният закон на страната. Приета е на [[12 юли]] [[1991]] г. от VII Велико народно събрание. Според нея България е република с парламентарно управление. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания. Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото — политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна (и др.). Тя определя системата, организацията и дейността на държавните органи: [[Народно събрание]], [[Министерски съвет]], [[съд]]ът, [[прокурор]]ите и [[следовател]]ите; органите на местното самоуправление и местната администрация, пълномощията на държавния глава — [[Президент]]а на републиката. В нея са посочени принципите на демократичната [[избирателна система]] — общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на [[собственост]] — частна и публична (държавна и общинска), основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавен [[герб]] и печат, [[знаме]]то и [[столица]]та на Република България.
В Конституцията на Република България (КРБ) са извършени 5 промени. В общественото мнение те без съмнение се свързват с присъединяването на [[България]] към [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (ЕС).
==== Промени през [[2003]] г. ====
* Прецизирани са изискванията за придобиване, възстановяване на несменяемост и освобождаване от длъжност са на представителите на [[съдебна власт|съдебната власт]]. Несменяемост се постига след 5-годишен стаж, атестация; отстраняване е възможно и при неизпълнение на служебните задължения (което през 2006 г. е обвързано с правомощията на Народното събрание по отношение на висшите магистрати); административните ръководители имат 5-годишен [[мандат]] с право на еднократно преизбиране и др.
* [[Депутат]]ският [[имунитет]] (положение преди 2006 г.) на [[съдия|съдиите]], [[прокурор|прокурорите]] и [[следовател|следователите]] е заменен с функционален. В кръга на своята служебна дейност те носят гражданска и наказателна [[отговорност]] само при [[престъпление|престъпления]] ''от общ характер''. Задържане е допусимо само при тежко престъпление и то след разрешение от [[Висш съдебен съвет|Висшия съдебен съвет]] (ВСС), освен ако е заварено. (С промяната на КРБ от 2006 г. депутаския имунитет е намален още повече в тази насока.) ([[Държавен вестник|ДВ]], бр. 85/ 2003 г.)
==== Промени през [[2005]] г. ====
[[Конституционен съд на България|Конституционният съд]] се произнася по Договора за присъединяване на [[България]] към [[Европейски съюз|ЕС]] и впоследствие са извършени вторите промени в КРБ.
* Към основните насоки на Република България е добавено участието в ЕС.
* Известното разрешение за ‘’придобиване на земя от чужденци и чужди юридически лица’’ се отнася само до такива от ЕС и до случаите, уредени с нов, влязъл в сила след гласуване с мнозинство 2/3 от всички народни представители [[международен договор]].
* Допуска се предаването на български гражданин на друга държава или международен съд, когато такова наказателно преследване е предвидено във влязъл в сила международен договор.
* [[Европейско гражданство| Европейски граждани]] (вкл. български) могат да [[избори|гласуват]] за членове на [[Европейски парламент|Европейския парламент]] и за [[община|местни]] [[орган]]и.
* Договорите за предоставяне на правомощия на ЕС, произтичащи от Конституцията, се ратифицират и денонсират със закон, при мнозинство 2/3 от всички народни представители.
* Тъй като [[Министерски съвет]] ще изпълнява функции по отношение на българското членство в ЕС, той трябва да информира [[Народно събрание|Народното събрание]] за задълженията на България и приемането на актове на ЕС. Иначе казано, МС ще има инициативата и нормотворческия глас при приемане на тези актове. (ДВ, бр. 18/ 2005)
==== Промени през [[2006]] г. ====
* Намален е [[депутат]]ският [[имунитет]], съответно на конституционните съдии: Разрешение за задържане или възбуждане на наказателно разследване може да се иска вече и при „нетежки“ престъпления от общ характер, а при писмено съгласие на народния представител разрешението за възбуждане не е необходимо.
* Законодателната власт упражнява контрол над съдебната чрез приемане на годишните доклади на председателите на ВАС и ВКС и на главния прокурор и освобождаването им при неизпълнение на служебните задължения, като президентът има право на отлагателно вето.
* Въведен е нов и оспорван (вкл. и от представители на ЕС) текст, който е и безпрецедентен случай на фиксиране на министерска длъжност в новата Конституция. Министърът на правосъдието предлага бюджета, управлява сградите, предлага кадрови решения и проверява движението на делата в ‘’независимата’’ съдебна власт.
* [[Омбудсман]]ската институция се закрепя на конституционно ниво и и се предоставя право да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност, но само по въпроси, които засягат правата на гражданите.
* Засилва се ролята на [[прокуратура]]та (контрол и самостоятелно извършване на разследването) и се намалява тази на следствието (до изрично изброените в [[Наказателнопроцесуален кодекс|Наказателнопроцесуалния кодекс]] състави). (ДВ, бр. 27/ 2006)
== Външни препратки ==
| 