Мисъл (списание): Разлика между версии

ВПървото краялитературно на XIX и началото на XX векобединение, най-значимото събитие в българската културна история е появата на първото литературно обединение, което си поставя високоинтелектуапнависшата цел - да формира, насочва и определя литературния живот и литературния вкус на нацията (края на ХІХ и началото на ХХ в.). Кръгът „Мисъл”, наречен по името на списанието, което се издава между 1892 и 1907 г., включва четири ярки творчески индивидуалностиличности - [[д-р Кръстев]], [[П. П. Славейков]], [[П. Ю. Тодоров]] и [[П. К. Яворов]]. Кръгът се формира в краяВремето на XIX в. и просъществува през първото десетилетиедейността на XXтова в.обединение -се времеотличава насъс сериозни промени в цялостния обществено-икономически, политически и културен живот на нацията. Четворката си поставя ясна и отговорна задача - да изгради естетическа програма за развитие на българската литература, като приоритетна насока е нейната европеизациянарода.

Дългите години на робство спират и ограничават литературното развитие в България. През Възраждането се поставят основите на новата българска литература, оформят се жанровете и тематичните кръгове. Но творчеството от онова време има подчертано просветителска и обществено-възпитателна функция. Възрожденските писатели изпитват силното влияние на близката по дух руска литература и търсят свои учители сред западноевропейските класици. През 80-те и особено през 90-те години, първите десетилетия след Освобождението, стремежът за приобщаване към напредналите и модерни литератури става особено силен. Той е продиктуван от закъснялото и ускорено развитие на културния и в частност на литературния живот, което трябва да заличи следите на робството и на вековната изостаналост. И докато през 80-те години възрожденската традиция на романтична и героична идеализация на миналото е много силна, а творците носят високия дух на отминалата епоха, то 90-те години създават условия за разрушаване на вековните патриархални традиции, за поява на индивидуалното самосъзнание и събуждане на интереса към духовния мир на личността. Индивидуализмът и отчуждението стават трайни черти на литературата и поставят основите на модернизма като ново, различно виждане за човека и света. Модернизмът, завоювал вече своите върхове в западноевропейската литература, много бързо навлиза като закономерен и необходим етап в стремежа към ускорено развитие на литературата. Бързо протичащите процеси на разпадане на патриархалния морал и ярко самоопределяне на личността са предпоставки за промяната. Културният живот през 90-те години е изтъкан от противоречия - традицията се съчетава с новото, утвърденото - с модерното.