Разлика между версии на „Мала Перешчепина“

м
През 1912 г. край селото случайно е открито голямо съкровище, съдържащо около 800 предмета, много от тях [[злато|златни]] (общо около 25 kg) и [[сребро|сребърни]] (общо около 50 kg). Те са открити на дълбочина от 20 до 100 cm в естествена пясъчна дюна на левия бряг на река [[Ворскла]], ляв приток на Днепър. Перешчепинското съкровище е пренесено в [[Ермитаж]]а в [[Санкт Петербург]], където се съхранява и днес. Съвременните археолози го обединяват с още няколко подобни находки в т.нар. [[Перешчепинска група]] паметници.<ref name="рашев">{{cite book | last = Рашев | first = Рашо | authorlink = Рашо Рашев | title = Прабългарите през V-VII век | edition = Трето издание | year = 2005 | publisher = Орбел | location = София | isbn = 954-496-073-2 | pages = 120-127, 299-302}}</ref>
 
Описание на част от предметите от съкровището е публикувано от руски учени непосредствено след неговото откриване. Изследването на съкровището се активизира отново след 1984 г., когато [[Вернер|Й.Йоахим Вернер]] разчита между знаците върху два златни пръстена името на [[Кубрат]], като по този начин свързва цялата находка с владетеля на [[Велика България]].<ref>{{cite book | last = Werner | first = J. | year = 1984 | title = Der Grabfund von Malaja Pereščepina und Kuvrat, Kagan der Bulgaren | location = München | isbn = }}</ref>
 
Според хрониките на [[Теофан Изповедник]] и [[Никифор Константинополски]] Кубрат умира „през годините на Константин, който управлявал на Запад“. Предполага се, че става дума за император [[Констанс II]], който прекарва последните години от управлението си в [[Италия]]. Някои изследователи приемат, че Кубрат е умрял именно по това време (664-668), но според Вернер сведението се отнася за целия период на управление на Констанс. Той свързва Перешчепинското съкровище със смъртта на владетеля, която датира около 650 г. на базата на откритите в съкровището монети. Други изследователи, като О.В. Комар,<ref>{{cite journal | last = Комар | first = О. В. | year = 2000 | title = Ранние хазары в Северном Причерноморье (постановка проблемы) | journal = Восточноевропейский журнал | volume = 3 | issue = 4 | pages = 1-40 | url = http://archaeology.kiev.ua/journal/030500/komar.htm | accessdate = }}</ref> отчитат известно закъснение в разпространението на монетите и отнасят находката към по-късен период, като я свързват с [[хазари]]те.<ref name="рашев"/>
26 986

редакции