Кръсточовки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Таксо_начало* => Taxobox |
|||
Ред 24:
Биолозите обясняват формата на клюна с [[еволюция|еволюционна]] [[адаптация]] към стриктната диета от семената в шишарките. Според легендата, когато [[Исус Христос]] бил разпънат на кръста, кръсточовката се опитала да извади гвоздеите, с които той бил прикован. Тогава клюнът ѝ се изкривил, а кръвта му обагрила перата ѝ в червено.<ref name="nw">[http://www.nwf.org/nationalwildlife/article.cfm?issueID=113&articleID=1436 ''Natural Inquiries. Watching Evolution in Action''], David B. Williams, "Natural Wildlife", Feb/Mar 2007, vol. 45 no. 2</ref>
== Начин на живот и хранене ==
Кръсточовката има здрава човка, чиято долна част е силно закривена. Оперението на мъжкия е оцветено в червено с по-тъмен оттенък от горната страна. Крилата и опашката са тъмнокафяви. Женската е със сивозелена окраска с дребни петна по главата и по гърба. Младите екземпляри приличат цветово на женската, но са по-петнисти, а долната част на човката им не е закривена.
Кръсточовката обитава главно планинските иглолистни гори. Само, когато няма достатъчно храна, тя слиза в смесените и в широколистните гори, в парковете и в населените места. Кръсточовката най-често се среща на малки ята. Птицата се размножава през цялата година. През лятото прави гнездото си високо по дърветата, а през зимата - по-ниско и в близост до стволовете. Гнездото е изградено от клончета, от листа на иглолистни дървета, от лишеи, от мъх, а отвътре е застлано с малки перца. Женската сама строи гнездото. Снася 3-4 белезникави яйца с червеникави и кафяви резки и петна. Малките се излюпват след две седмици. От снасянето на първото яйце женската лежи непрекъснато в гнездото - топли яйцата и нежните пиленца. През това време мъжкият се грижи за тяхната прехрана. През лятото той събира по клоните на дърветата различни насекоми и техните ларви, а през зимата храни малките с кашица, получена от полусмлените семена на иглолистните дървета.
Възрастните кръсточовки се хранят със семена на бор, на смърч, на ела и на други иглолистни дървета. Със специално конструираната си кръстосана човка те ловко разтварят люспите на шишарките. Обработените от човките им шишарки изглеждат доста "рошави" - със смачкани и с развлакнени люспи. Този тип "повредени шишарки" са разпознавателни признаци за местообитанието на кръсточовките. По време на скитанията си те се хранят и със семена на широколистни дървета - ясен, клен, топола и други. Богатата им на смолисти вещества храна се натрупва в птицата и тя естествено се мумифицира. С начина си на хранене кръсточовката спомага за естественото възобновяване и разпространение на иглолистните дървета.
== Вижте също ==
| |||