Серджу Челибидаке: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixing masked redirect
Ред 19:
След смъртта на Фуртвенглер, за негов приемник обаче е избран не Челибидаке, а младият тогава [[Херберт фон Караян]]. Оттогава датира личната и концептуална вражда между двамата. Челибидаке демонстративно отказва да дирижира в [[Берлин]] и [[Виена]], но има многобройни гастроли в [[Скандинавия|скандинавските страни]], [[Италия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и др. Принципната вражда Челибидаке-Караян и до днес се поддържа от техните многобройни последователи.
 
През кариерата си Челибидаке е бил главен диригент на [[Лондонска филхармония|Лондонската филхармония]] ([[1962]]-[[1963]] и [[1977]]), Оркестъра на Радиото в ([[Стокхолм]], Оркестъра на Радиото в ([[Щутгарт]] – от [[1972]]), Оркестъра на [[Франция|Френското]] национално радио (от [[1975]]), а от [[1979]] година е главен диригент на [[Мюнхенска филхармония|Мюнхенската филхармония]], където работи до края на живота си. Води активна преподавателска дейност. Автор е на няколко симфонични творби, които са малко известни на широката публика. При огромен успех преминаватпреминава [[концертконцерта]]ите му в [[България]] през [[1993]] година.
 
Прочут интерпретатор на творбите на [[Франц Шуберт]], [[Йоханес Брамс]], [[Ектор Берлиоз]], [[Густав Малер]] и най-вече на [[Антон Брукнер]]. (Изпъленията на произведения от Брукнер под ръководството Челибидаке са прочути с тяхната голяма продължителност, достигаща понякога четири трети от тази при други негови колеги.) Симфониите на [[Лудвиг ван Бетховен]], изпълнени под негово ръководство, приживе не се радват на добро приемане от страна на публиката, но днес интересът към тях се засилва.