Йоан XII: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SieBot (беседа | приноси)
м Робот Промяна: zh:教宗若望十二世
Arath (беседа | приноси)
м Свръхякане
Ред 19:
В т.н. ''Patrologia Latina'' (''За латинските папи'') се съдържат следните обвинения срещу Йоан XII:
 
{{Цитат|''Тогава, като стана, кардинал Петър свидетелства, че самият той видял Йоан XII да отслужва меса, без да вземе причастие. Йоан, епископ на Нарни, и Йоан, кардинал-дякон, заявиха, че те самите видяливидели как един дякон бил ръкоположен в конюшната, но не бяха сигурни за времето, в което това се е случило. Бенедикт, кардинал-дякон, с други дякони и свещеници, заявиха, че той (Йоан XII) е получил пари, за да ръкоположи един епископ, и по-точно той ръкоположил един десетгодишен епископ в Тоди. Те свидетелстваха за неговата похот, която никой не бил виждал с очите си, но всички знаели за нея: той съгрешил с вдовицата на Райнер, със Стефана, любовницата на баща му, с вдовицата Анна, с нейната племенница, и превърнал светия дворец в бардак. Те казаха, че той ходил на лов пред всички; че ослепил своя изповедник Бенедикт, от което Бенедикт умрял; че той убил Йоан, кардинал-поддякон, след като преди това го кастрирал; и за това, че той носил стрели, препасвал меч, и ходил със шлем и ризница. Всички, клириците както и миряните, заявиха, че той вдигал наздравици с дявола. Те казаха, че когато играел на зарове, той призовавал Юпитер, Венера и други демони. Те казаха, че той не почитал утринните и литургиите и не се кръстил''}}
[[Картинка:Otto I begegnet Papst Johannes XII.jpg|мини|220п|Папа Йоан XII се среща с император[[Отон I]]]]
Притиснат от силите на норманския крал [[Беренгар II]], който успява да превземе много земи в [[Южна Италия]], Йоан XII търси подкрепа от германския крал [[Отон I]], с когото сключва съюз. Отон влиза победоносно с войските в [[Рим]], където на [[2 февруари]] [[962]] папа Йоан XII го коронова за император на Свещенната Римска империя. В замяна Отон I полага клетва, че признава единствено църковната власт на римския папа в диоцеза на земите си. Десет дни по-късно папата и императорът подписват т.н. ''Diploma Otonianum'', според която [[Отон I]] става гарант за независимостта на Папската държава, а Йоан XII обещава, че при избора на нов папа ще се спазват всички канонични изисквания, а понификатът ще встъпва в длъжност само след одобрението на германския император. След като [[Отон I]] отвоюва папските земи от [[Беренгар II]] и напуска [[Италия]], папа Йоан XII се отмята от договора с императора и се обръща към [[Маджари|маджарите]] и [[Византия]] за общи действия срещу [[Отон I]].